Останах вдовица с три малки деца – на 2, 4 и 6 години.
Докато мъжът ми беше жив, се справяхме с всичко, но когато почина, ми се наложи освен като магазинерка на половин ден, да започна работа и като домашна помощничка, за да се справям с парите.
Попаднах в богато семейство, където трябваше да се грижа за домакинството на очарователен млад мъж и на бездетната, проклета мързелана, която беше негова съпруга. Тя не се срамуваше да оставя из цялата къща мръсните си гащи, чорапи и сутиени, които аз трябваше да събирам и да пера внимателно на ръка, защото по нейните думи били много фини и не трябвало да попадат в пералната. Мъжът й винаги ми оставяше повече пари от тези, за които се бяхме договорили, но тя винаги вземаше сумата, която той оставяше отгоре, и ми плащаше до стотинката. А понякога имаше и нахалството да ми реже от заплатата, ако не бях направила нещо по вкуса й.
Търпях, защото парите ми бяха адски необходими за децата. Изкушенията в голямата къща бяха много. Започнех ли да чистя, намирах ту златна обеца на земята, ту уж забравена едра банкнота на някой от шкафовете. Знаех, че оная кучка ги подхвърля нарочно, за да постави на изпитание честността ми, затова не ги пипах.
Най-голямото ми изкушение обаче се оказа Светльо моят работодател, съпругът на проклетницата Мая. Не смеех да си помисля за такъв мъж, но нищо не ми пречеше поне да си по-мечтая. Веднъж Мая си счупи крака и се наложи доста дълго да търпя непоносимите й капризи. Като й свалиха гипса, можах да си поема глътка въздух, защото тя реши, че след инцидента й се полага почивка, и замина. И когато идвах в къщата им, там винаги ме чакаше Светльо. Понеже свадливата му жена я нямаше, той стана особено щедър във възнагражденията, които ми даваше. Освен това започна да ме води до вкъщи с колата си и винаги носеше по нещо на децата – я лакомство, я играчка.
Един ден обаче прекрачихме границата между работодател и служителка.
Погледите ни се срещнаха и не можехме да откъснем очи един от друг. А желанията ни станаха неудържими. Тъй като дълго не бях лягала с мъж, бях като вулкана. Да не говорим пък за него, защото явно Мая – освен проклета – беше и студена жена.
Когато блажените ни дни минаха и тя се върна, за да не будим подозренията й, продължихме срещите си на място, където никой не можеше да ни види. Любовници сме цели две години. Обидите и прищевките на Мая вече не ме дразнят. Изкушението и удоволствието да й го връщам тъпкано, като правя любов с мъжа й, са по-силни от съвестта ми. Пък и нито Светльо, нито аз искаме да прекратяваме връзката си, защото страстта ни е като пожар, който не можем да потушим.
Понякога съм си мислила дали пък няма да е по-добре някой ден да напусне жена си и да се съберем да живеем заедно. Веднага след това обаче си давам сметка, че ако това се случи, магията между нас ще изчезне.
Елена
7 секс правила, за да сте идеална любовница
Add comment