Аз съм на 23, от малък град, и работя на една бензиностанция. Допреди година нямах сериозно гадже. Излизала съм с няколко момчета, целували сме се, но нищо повече. Просто никое от тях не беше достатъчно сериозно, за да се реша да му се отдам. Може да ме помислите за старомодна, но съм убедена, че когато правиш любов, особено за първи път, трябва да ти се случи с някого, на когото имаш доверие и наистина обичаш.
Като се запознах с Павел, сърцето ми трепна и нещо в мен се обърна. Много го харесах, защото беше различен от предишните ми гаджета. Беше по-голям, държеше се с мен като с равна и не бързаше да ме вкара в леглото. С всяка следваща среща все повече хлътвах по него. Личеше си, че и той ме харесва. Пращаше ми мили есемеси за „лека нощ“ и „добро утро“, а когато една вечер ме изпращаше, ме целуна така, че едва не припаднах от вълнение. Краката ми омекнаха и цялата се разтреперих. Вече знаех – исках той да ми е първият. Не му казах, че съм девствена. Кой знае защо реших, че е наясно с това. И когато след седмица 
ме покани да преспя при него, защото родителите му отиват на село, не се дърпах. Макар че умирах от страх, знаех, че все някой ден ще трябва да се разделя с девствеността си. Казах на нашите, че ще спя при колежка и отидох при Павел. Гледах да не ме видят любопитни съседи, че после да ме разнасят.
Той започна да ме целува страстно още от вратата. Прегръщаше ме силно и бързаше да свали дрехите ми.
Когато се озовахме в леглото голи, изведнъж усетих болка и извиках. Тогава той стреснато скочи. Явно чак сега разбра, че досега не съм била с мъж. Първ0 ме погледна с изумление, а после се разсмя. Стоеше и се смееше, а аз умирах от срам. Вместо да попита добре ли съм, с подигравателен тон Павел попита; „Абе, ти наистина ли си толкова смотана? Как може да си на 23 години и досега да не си го правила!“. Разплаках се от обида и унижение. Набързо се облякох и се прибрах у дома. На една улична чешма си наплисках лицето, за да не разберат нашите, че съм плакала. Казах им, че на колежката й се е наложило спешно да отиде до съседното село, затова съм се прибрала. Цяла нощ не мигнах, унизена и разочарована от мъжа, на когото се бях доверила. Дадох си сметка и за това, че май само аз съм го обичала, а той е виждал в мен поредното гадже за игрички. Иначе не би ми се присмял.
На следващия ден останах вкъщи. Обадих се на работа, че съм болна. А когато отидох след ден, по начина, по който ме гледаха, разбрах, че всички знаят за злополучния ми опит да се простя с девствеността си. Павел се беше похвалил.
Минаха няколко месеца, докато се забрави тази история, и вече никой не се сеща за нея. Аз обаче продължавам да нося болката и разочарованието в сърцето си. И не знам изобщо има ли мъж на тази земя, който поне малко да цени чистотата в отношенията и да се отнася с уважение към жената, която му се е доверила…
Огорчената
Add comment