Направо се вбесявам, когато чуя някой да казва, че парите не били най-важното нещо в живота. 
Ако човек бил здрав, обичал и е обичан, можел да е щастлив. Това е абсолютна илюзия! Ще ви разкажа за своето семейство, пък вие сами преценете.
С Димитър бяхме гаджета 2 години и буквално не можехме да дишаме един без друг. Такава страст имаше между нас, че дори въздухът трепереше. Нашите ни говореха да не бързаме,обаче ние не, та не – аз бях на 21, а той на 24, когато се оженихме. Представяхме си, че от тук нататък нищо не може да ни раздели. Наехме си една гарсониера в „Люлин 3“ и първите месеци минаха като насън. Живеехме с парите, които бяхме събрали от сватбата, забавлявахме се, ходехме по дискотеки и кръчми. Само че те бързо свършиха и ни стана ясно, че ще трябва да разчитаме само на заплатите си. Докато бяха две, все още свързвахме двата края, но после мен ме съкратиха и от година и повече съм без работа. Не спирам да търся, но с моята гимназия при тази безработица и без познати каузата е обречена. Димитър е доставчик в една фирма за лекарства, изкарва 500-600 лева на месец и това е всичко, с което трябва да живеем.
Като се прибере на първо число с парите, двамата сядаме на масата, взимаме един лист и почваме – за наем, за ток, за вода, за телефоните. Остават най-много 200 лева. Тогава правим списък и отиваме в магазина. Купуваме най-необходимото -олио, боб, леща, ориз, брашно… и една тарелка пилешки фенери – само този път. Готвя от нея 3-4 пъти, правя супа, с ориз, с картофи и с бял сос. Плодове и зеленчуци не можем да си позволим, те са лукс за нас. Остават някакви дребни пари за хляб през месеца. Сутрин винаги сме на филии с олио и червен пипер. С тази „калорична“ закуска Митко отива на работа и се трепе до вечерта, най-много да си купи баничка, ама рядко има стотинки за това. Аз гледам през деня да сготвя нещо, което ядем поне 2-3 пъти на вечеря, хапвам по малко и на обяд от същата манджа.
В началото и двамата пушехме, после решихме да спрем цигарите и пак не се видяхме с пари. Алкохол не е влизал вкъщи повече от година, макар че една малка ракия на вечеря щеше да ни дойде добре. Най-малкото да забравим мизерията и да се отпуснем.
Слава Богу, все още сме здрави, но не знам докога. И още се обичаме, макар че любовта ни съвсем не е същата като в началото. Тогава щом Митко ме докоснеше, през цялото ми тяло минаваше ток, непрекъснато се гушкахме, целувахме и правехме любов. А сега и двамата нямаме желание за секс. Ако все пак се случи, аз треперя да не забременея. Само едно бебе ни липсва на цялата беднотия. Нямаме право да създаваме дете и да го обречем на същата мизерия. А пари за противозачатъчни и презервативи не мога да отделя. Така че най-често заспиваме прегърнати като братче и сестричка. Понякога, когато мъжът ми вече спи, тихичко плача за нашата изнемощяла, едва кретаща любов. Питам се дали няма да си тръгне завинаги?
Та нека някой да дойде и да ми каже, че парите не били най-важното! Вярвайте ми – няма ли ги, няма нито любов, нито щастие, нито желание за живот…
Здравка от София
Привлечете парите с хлебна магия
Add comment