Човек трудно преживява обратите в живота, особено ако пада надолу. Знаех това на теория, но никак не ми помогна, когато го изпитах в реалността.
Работих повече от десет години в една фирма, стигнах до най-високото равнище на специалист, убедена бях, че тук ще завърша с достойнство трудовата си кариера. Но не всички планирани неща се реализират. Смениха шефа и както обикновено става в такива случаи, той доведе свои хора, а аз трябваше да бъда освободена, разбира се, по взаимно съгласие, за да бъде назначен друг.
Отначало не го приех тежко, защото съпругът ми е мениджър на голяма фирма и заплатата му е достатъчна, за да живеем нормално. Ама не било само до финансовата стабилност, а и до отношението на хората. Един ден, когато пазарувах, чух реплика зад гърба си: „Най-сетне и на тая й намериха цаката, беше шефка, ама сега е никаква.“ Обърнах се и видях една жена, на която бях назначила на работа и дъщеря й, и зет й. Сетих се за оня шоп, който злорадствал, че не иска на него да е добре, а на Вуте да му е зле. До вкъщи все се питах що за народ сме, а после легнах, завих се и цял ден плаках. И така през следващите месеци прекарвах времето си между две стени. Една приятелка ми остана, идваше да ме утешава, но без резултат.
Веднъж ми донесе малко кученце, но вече отгледано, можеше да яде всичко. Било от най-интелигентната порода „Голдън ретривър„. Не обичах животните и особено кучетата, но се привързах към него, всеки ден, сутрин и вечер, го разхождах из парка. Повечето от собствениците на кучета ме познаваха и ме отминаваха, не мога да си обясня защо. Скоро обаче срещнах млад мъж, който разхождаше кученце от същата порода и на същата възраст. Покрай животинките се запознахме и започнахме да се движим заедно, говорехме си, станахме доста близки. Той бил компютърен специалист, имал офис, не зависел от никого. Оптимизмът му постепенно ме обхващаше, може би заради младостта и красотата му. Несъзнателно усещах притегателната му сила, но потисках греховното си желание. Не беше за дълго. Бяхме седнали на една скамейка в парка, стъмваше се. Отсреща, на двайсетина метра от нас, любовна двойка страстно се целуваше. Без никакво стеснение жената се надвеси над него. Дългата й коса закриваше всичко, чувахме само стенанията. Моят млад приятел стеснително се наклони към мен да ме целуне. Беше ми толкова хубаво, че не изпитах никакви угризения.
И така започнахме всеки ден, експериментирахме позите и се наслаждавахме взаимно. Стъпих здраво на краката си, захванах се с каквото най-добре мога да върша – регистрирах си счетоводна къща. И си казах – майната му на всичко, и на общественото мнение, и на морала, и на хорската злоба. Важното е, че отново започнах да намирам радост в живота, сякаш някой беше завъртял колелото му.
Маргарита
Животински инстинкт
Add comment