Не знам защо все на мен се случват какви ли не каръщини. Затова не играя тото – страхувам се, че точнокогато забравя да си пусна фиша, ще вземат да излязат моите числа.
Ще споделя с вас само една история, за да разберете що за кутсузлийка съм.
Кибичех си на работното място, където в момента беше настъпило небивало затишие, когато изведнъж чух трополене по коридора, викове и суматоха, а след секунди покрай прозореца ми притичаха колеги и колежки, подскачаха с ръце към небето, радостно крещяха и се смееха. Отпред имаше огромна тераса, която беше над козирката на централния вход на хотела, в който работех. След като се вгледах по-добре, разбрах, че хората ловят банкноти,, които падаха някъде от високите етажи! Дори започнаха да ми чукат по прозореца да изляза и аз да си хвана някоя пара.
Аз обаче не посмях да напусна работното си място, защото само ако мръднех, трябваше да давам обяснение пред началството къде съм била, когато са ми звънели. Бях телефонистка в хотелската телефонна централа и за мен нямаше нито кафе, нито почивка. Можех да отида до тоалетната, само ако някой ме заместеше за тези 4-5 минутки. Веднъж бях помолила фризьорката за малко да поседи на моето място, за да се изпишкам. И тя, милата, дотича пред вратата да ме пита: „Какво значи уан оу оу ейт?“ Видяла, че се звъни настоятелно и натиснала копчето под светещата лампичка. Мъжки глас й казал, че иска да го свърже със стая 1008, обаче на английски, който тя не знаеше. Обясних й какво трябва да направи и случаят приключи благополучно.
Поради тези обстоятелства, в деня, в който валяха пари от небето, аз не посмях да изляза и да си събера. Не зная кой колко улови, но всички бяха стотачки. Ръководството на хотела нареди на служителите да оставят събраните пари на рецепцията, да не би някой да си ги потърси. Естествено, никой не ги предаде, но и никой не ги потърси. И досега си мисля, че бяха фалшиви, но това са само мои съмнения. А откъде са полетели, никой не разбра.
Тази криза уби всичките ми мечти
Add comment