Родителят трябва да предпазва детето си от препятствия и проблемни ситуации, с които то все още не може да се справи само
Без сигурността, която възрастните дават, детето започва да се обърква и да се бои от своята свобода. Въпреки това то се бунтува срещу налаганите забрани и обикновено изпробва границите им. Особена съпротива предизвиква родителското „не“, което сякаш го провокира да прави точно обратното.
Имайте предвид, че някои деца не се вслушват в заръката – те чуват единствено думата „не“, което задейства техния съпротивителен механизъм на действие. Дори вашето да не попада в тази група, не забравяйте, че честата употреба на отрицателната частица ще я направи неефектива. Има индиректни начини да забранявате, без да казвате „не“.
Казвайте „да“. На път към къщи сте напазарували за вечеря и детето ви моли за блокче шоколад с дежурния аргумент, че е много гладно. Това се случва всеки ден и ви е дошло до гуша да обяснявате, че не се яде сладко, преди да се седне на масата. А и от опит знаете, че следва жестоко сърдене, опити за изнудване и инатене. Затова го отрежете: „Да, може, разбира се, но след като вечеряш“.
Дайте избор. Детето си подхвърля топката вкъщи и вие с ужас очаквате всеки момент нещо да се счупи. Вместо да кажете „Престани! С топка не се играе вкъщи“, заявете „С топката -навън, у дома – по-спокойни игри. Ти избираш!“ Като му предлагате възможност, то получава усещането, че контролира ситуацията в някакви граници. За малките деца това е много важно, защото ги мотивира да правят самостоятелен избор и ги учи да понасят последствията му. Не прекалявайте с опциите, които давате – за малките две възможности са напълно достатъчни, пише вестник „Всичко за семейството“.
Add comment