Всяка зима с приятели ходим в едно планинско градче, наемаме за седмица етаж от къща, където отсядаме.

Когато миналата година се обадихме на хазяина, той се пошегува, че ни очаква изненада. И наистина много се изкефихме, като пристигнахме на другия ден – беше настанил на горния етаж 4 студентки. Бързо се опознахме с мацките, но докато другите само се забавляваха, между мен и една от тях захвърчаха неудържими флуиди. Диана беше сладко зеленооко миньонче. Спомних си, че навремето дядо ми казваше – колкото по-близо до земята е дупето на една жена, толкаво по-далече трябва да стоиш от нея. Само че пренебрегнах неговия съвет. Успокоявах се, че всичко е само флирт и ще свърши заедно с почивката.

За да не разберат другите за сексуалните ни мераци, започнахме да играем на криеница. Тайно крадяхме мигове, в които да сме заедно, но това не ни позволяваше да се отпуснем и да изпитаме удоволствието докрай. На десетина километра в планината имаше хижа. Хрумна ни да отидем само двамата за ден-два там. Нарочно предложихме и на другите – знаехме, че те няма да се навият. И бяхме прави. Дори се опитаха да разубедят и нас да не си разваляме кефа в това лошо време, обаче ние стегнахме багажа и тръгнахме. Извън града пьтят не беше почистен.

След един завой заседнахме в огромна преспа. Нямаше как да продължим или да се върнем. Звъннах на приятелите си, че сме закъсали – да се обадят за помощ. Седяхме на топло в колата, но докога – един Бог знаеше. Диана се умълча.

По едно време аверите ми се обадиха, че от града е тръгнал снегорин и до 30-40 минути ще е при нас. В един момент Диана се хвърли на врата ми и започна да ме целува, а ръцете й палаво се спуснаха към мъжествеността ми. Свали ципа на дънките ми, наведе се и с устни обви члена ми. Св*рката беше страхотна, това момиче сякаш изпи силите ми. Когато свърших, тя преглътна и отпусна за малко глава в скута ми. После натика палавника на мястото му и вдигна ципа. Намести се на седалката и ми се ухили: „Поне ти да не си капо!“

Скоро пристигна и снегоринът, обърна и аз подкарах бавно след него. Когато наближихме къщата, видях другите, скупчени отпред. Измърморих само: „Каква я мислехме, каква стана!“, и тръпнах към стаята си да се преоблека. Зад гърба си чух закачката на мацето: ‘Ти нямаш право да се оплакваш! Аз съм тази, която остана на сухо!“ Право си беше момичето. В този миг се сетих за оня стар виц, чийто край перифразирах: „Друг път на такъв път за една св*рка – никой път!“