Винаги съм се чудела на приятелството на тези две жени – Мариела и Дора. Едната беше тиха, деликатна, добра и одухотворена. Като ученичка пишеше стихове, после завърши филология и продължи да пише, макар и други неща. Дора пък беше мъжкарана.
Спомням си, че веднага щом завърши училище, се изнесе от вкъщи, а това си беше истински скандал за онези години, при това в малкия град. Учеше в механотехникум, караше мотор, нямаше и една рокля в гардероба, а ходеше само с панталони. Разбира се, пушеше и пиеше, макар и по-скоро за фасон. Скандализираше хората с дръзките си, понякога цинични реплики. Общото в тях по онова време беше, че и Дора редеше стихове, при това страстни, огнени и много красиви. Веднъж я накарали да прочете нещо свое пред цялото училище, но съучениците й шумели и не слушали внимателно. Тогава тя ги изругала на микрофона и демонстративно слязла от сцената.
Колкото и да е странно, именно единствената прилика стана повод за невероятен скандал между тях, при това разразил се пред очите на петдесетина души. И двете като ученички всеки ден пътуваха до съседния по-голям град, където учеха. Често се засичаха по автобусите и се познаваха бегло. Една сутрин Дора се нахвърли върху Мариела – как можело да ходи на кръжок по поезия, що за глупост било това. Стиховете не се пишели и обсъждали на маса, те извирали от сърцето. Мариела се опитваше да се защити, ръководител на този кръжок бил един от най-добрите местни поети, издал няколко книги с лирика. Само че на Дора явно й беше крив светът по някаква нейна си причина – обиждаше я грубо и безцеремонно.
Вечерта когато Мариела се прибирала, се стреснала от фигура, облегнала се на една липа пред дома й. Била Дора. Помолила я за извинение, а после разговаряли повече от час – ту едната, ту другата рецитирала свои стихове. В края на краищата се оказало, че харесват едни и същи автори. Разделили се с обещанието на следващия ден да пътуват заедно. И оттогава – всеки следващ.
Двете станаха неразделни, злите езици в града злословеха, че ги свързвало нещо повече от приятелство. И така си беше – свързваше ги Голямо приятелство. Толкова, че когато след година Мариела замина да живее в столицата, помагаше на приятелката си не само за кандидатстудентските изпити, а и през цялото следване. Родителите на Дора не бяха с големи възможности и макар че тя работеше и учеше, не й беше лесно. Затова домът на Мариела беше винаги с отворени врати за Дора. която отсядаше у тях при всяка сесия, а майката и бащата на Мариела я приемаха като своя дъщеря.
После разстоянията ги разделяха и събираха, обаче през следващите 40 години те си останаха близки като сестри. Ако едната имаше нужда от помощ, другата непременно беше до нея. И така е до ден днешен.
УЖАС: Осиновеният ми син бройка родната ми дъщеря!
Add comment