Винаги съм се чудела на приятелството на тези две жени – Мариела и Дора. Едната беше тиха, дели­катна, добра и одухотво­рена. Като ученичка пише­ше стихове, после завърши филология и продължи да пише, макар и други неща. Дора пък беше мъжкарана.

Спомням си, че веднага щом завърши училище, се изнесе от вкъщи, а това си беше истински скандал за онези години, при това в малкия град. Учеше в механотехникум, караше мо­тор, нямаше и една рокля в гардероба, а ходеше само с панталони. Разби­ра се, пушеше и пиеше, макар и по-скоро за фасон. Скандализираше хората с дръзките си, понякога ци­нични реплики. Общото в тях по онова време беше, че и Дора редеше стихове, при това страстни, огнени и много красиви. Веднъж я накарали да прочете нещо свое пред цялото училище, но съучениците й шумели и не слушали внимателно. Тогава тя ги изругала на микрофона и демонстра­тивно слязла от сцената.

Колкото и да е странно, именно единствената при­лика стана повод за неве­роятен скандал между тях, при това разразил се пред очите на петдесетина души. И двете като ученич­ки всеки ден пътуваха до съседния по-голям град, където учеха. Често се за­сичаха по автобусите и се познаваха бегло. Една сут­рин Дора се нахвърли върху Мариела – как може­ло да ходи на кръжок по поезия, що за глупост било това. Стиховете не се пи­шели и обсъждали на маса, те извирали от сърцето. Мариела се опитваше да се защити, ръководител на този кръжок бил един от най-добрите местни поети, издал няколко книги с ли­рика. Само че на Дора явно й беше крив светът по някаква нейна си причина – обиждаше я грубо и безцеремонно.

Вечерта когато Мариела се прибирала, се стресна­ла от фигура, облегнала се на една липа пред дома й. Била Дора. Помолила я за извинение, а после разго­варяли повече от час – ту едната, ту другата рецити­рала свои стихове. В края на краищата се оказало, че харесват едни и същи ав­тори. Разделили се с обе­щанието на следващия ден да пътуват заедно. И отто­гава – всеки следващ.

Двете станаха нераздел­ни, злите езици в града злословеха, че ги свързва­ло нещо повече от приятел­ство. И така си беше – свързваше ги Голямо при­ятелство. Толкова, че кога­то след година Мариела замина да живее в столи­цата, помагаше на приятел­ката си не само за кандидатстудентските изпити, а и през цялото следване. Родителите на Дора не бяха с големи възможнос­ти и макар че тя работеше и учеше, не й беше лесно. Затова домът на Мариела беше винаги с отворени врати за Дора. която отся­даше у тях при всяка сесия, а майката и бащата на Ма­риела я приемаха като своя дъщеря.

После разстоянията ги разделяха и събираха, оба­че през следващите 40 го­дини те си останаха близ­ки като сестри. Ако едната имаше нужда от помощ, другата непременно беше до нея. И така е до ден дне­шен.

УЖАС: Осиновеният ми син бройка родната ми дъщеря!