Знам за много болести, които се предават по наследство, но май и пороците ни също са генетично заложени. Искам да ви разкажа какво се случи неотдавна.

От няколко години все ме тегли в казиното. Понякога, макар и рядко, печеля и тогава няма удържане – краката ми сами отиват натам. Само че започнах повече да губя – каквото изкарам, всичко отива при другите, а работя като автомонтьор и през ръцете ми минават доста мангизи. Аз съм на 28 г„ все още ерген и живея при нашите. Не знам как баща ми беше надушил, но един ден ми скръцна със зъби – или да престана с хазарта, или щял да ме изгони от вкъщи. Живеел съм си като цар, не съм плащал никакви сметки и за храна не съм давал, затова съм прахосвал парите си. Наложи се да се кротна за известно време, то и без това в момента нямаше с какво да играя.

Имаше нещо обаче, което не ми даваше мира. Бях забелязал, че дядо ми си къта едни пари под възглавницата. На шега му казах, че там е неговата банка, а той най-сериозно ми обясни, че отделял по 10-15 лева от всяка пенсия, за да не ни притеснява един ден, когато умре.

Веднъж обаче дядо чу, когато пак се карахме с баща ми. Изчака го да излезе и започна да ме разпитва къде ходя да залагам, дали някога съм печелил и колко. Като му казах най-голямата си печалба, очите му светнаха. В това време влезе баба и той смени темата. Реших, че просто проявява любопитство.

Минаха няколко дни и когато изкарах едни пари, реших, че ще се отбия в казиното. И знаете ли кого заварих там? Дядо си! Беше много доволен, явно му вървеше и дори не ме забеляза. Реших да се измъкна, без да му се обадя, и отидох в друго казино. А на следващия ден издебнах, когато той си миеше зъбите в банята, и бръкнах под възглавницата. Казвам ви, щях да падна, когато измъкнах от там яка пачка. Върнах я на мястото и реших, че когато свърша своите пари, ще взема „заем“ от дядо, без той да разбере, но не предполагах, че ме очаква нова изненада.

След седмица възглавницата отново ме привлече като магнит. Мислех си, че ако измъкна няколко банкноти, старият дори няма да разбере. Този път го изчаках да излезе пред къщата да играе табла с един приятел и бръкнах в банката му. Какво обаче беше учудването ми, когато извадих само 5 лева! Вдигнах целия дюшек, но нищо не открих. Реших, че е скрил мангизите си на друго място и пак ще трябва да го наблюдавам.

Разочарован, отидох в казиното само да погледам. Там едно от момчетата, което живее в нашия квартал, ми се ухили до уши. От него разбрах, че дядо ми преди два дни загубил три хилядарки. Едва тогава си дадох сметка, че напоследък старецът беше доста унил и мълчалив. И как не, след като беше пропилял всичките пари, които къташе уж за погребението. Та казвам ви – и хазартът се предава по наследство!

Симо