Няма ли да свърши този кошмар?
Целият ми живот е ад, в който не искам да живея, но съм принудена. Чудя се как е възможно за 26 години един човек да премине през всичко онова, което съдбата поднесе на мен:
Когато бях на 3 г., ме отвлякоха за да ме продадат в Германия. По това време майка ми беше в психиатрична клиника, където се лекуваше от страхова невроза, в която изпадна след като свекър й почина пред очите й. Мен ме гледаше леля ми във Варна. Добре, че чичо ми е военен, вдигнал всички на крак и за 1 ден ме намерили. Бях на 6 г., татко ме удари и майка ми го напусна. Скоро след това тя се омъжи за друг-ерген, който ма прие като свод дете. Обичаше ме повече от собствения ми баща, който не беше лош човек, но пиеше много. Година по-късно се разболях и трябваше да лежа в болницата цял месец сама, защото мама ходеше на работа. След това ме изпратиха да живея и уча в Хисаря, където майка ми идваше всяка седмица. За да си го позволи обаче, вторият й мъж продаде бащината си къща и излязоха на квартира. Парите стигнаха за една година, следващите 4 изкарах сама, мама ме взимаше единствено през ваканциите. Винаги идваше 2-3 дни по-рано, за да прекараме повече време заедно. И така, докато станах на 12 г.
Бях праз лятото на село. Майка и вуйчо отидоха някъде, а дядо лежеше болен. Състоянието му се влоши и баба ни изпрати с братовчедка ми да ги повикаме. По пътя минавахме през една горичка, където се случи най-лошото.
Хванаха ни и ни изнасилиха. Борих се, но съм загубила съзнание. Когато се събудих, братовчедка ми плачеше, надвесена над мен, проклинайки съдбата ни. Прибрахме се към 5 ч сутринта, влязохме тихо в стаята си, свалихме скъсаните и окървавени дрехи и ги изхвърлихме. После облякохме чисти и си легнахме прегърнати. На нашите нищо не казахме. Ден по-кьсно отидох у комшията, който не беше вкъщи, написах писмо, в което разказвах какво се е случило. Качих се на един стол, за да се обеся. Но съседът се върна и за мое най-голямо съжаление ме спаси. Вече бях бутнала стола под краката си и всеки миг чаках своя край. Той прочете писмото и ме посъветва да споделя с мама, обаче аз се страхувах. Тогава комшията й каза. Мама ме прегърна разплакана и повече не проговори на тази тема, обаче и не ме пусна да замина отново в Хисаря. А там аз бях щастлива, имах приятелки и свой живот. На село нямах никого, но трябваше да се примиря.
След това дойде баща ми и ме взе да уча при него. Мама не искаше да се разделя с мен и тръгна с нас. Отново заживя с татко, Оставяйки втория си мъж без никакви обяснения. А той не го заслужаваше и аз постоянно плачех за него. Тогава тя ми обеща, че когато учебната година свърши, ще се върнем. Вместо това на 1-ви юли следващата година ме омъжи, едва 13-годишна, за първото момче, което прояви интерес към мен.
Не бях готова за брак и още първата нощ ядох бой, че не искам да спя с него. Дърпах се и цялата треперех от страх. Той ме наричаше курва, обвиняваше ме, че съм спала с други, а снето не искам. Обяснявах му, че са ме изнасилили, че съм искала да се омъжа девствена, но съдбата е решила друго.
Така започна моят истински ад. Вече 13 години сме заедно с мъжа ми. Имам две дъщери, с които живеем в постоянен страх от баща им, защото той ни бие и тормози. Месец и половина След като се оженихме, ми изневери с братовчедка ми, след това и с много други. Сега също има няколко любовници, с една от които поддържа сериозна връзка от 4 години. Нея също я бие и тормози семейството й, защото не го искат за зет.
Има и дете от друга, с която ходеше преди. Не ми стигат проблемите с него, ами преживях и трагичната загуба на родителите си. Майка ми, като разбра как живея, се поболя от рак. В края на миналата година татко продаде нивите, които имаше, за да я лекува и дай помогне в този труден момент. Искрено вярвах, че ако я закараме на село да види близките си, това ще й даде сили. Качихме я на колата и тръгнахме, ала съдбата отново ми погоди номер. Пътуваме, минахме през една огромна дупка, но тъй като валеше и тя беше пълна с вода, не я видяхме: Спукахме двете десни гуми. Опитахме се да ги поправим, но не успяхме сами, затова повикахме братовчед ми да дойде от Варна. Той пристигна и спря зад нас. Баща ми слезе от колата, за да помогна. Облече светлоотразителна жилетка. С мъжа ми се преместихме в колата на братовчед ми, защото в нашата беше много студено, а мама остана в нашата, завита с едно одеяло.
Три пъти слизах, за да кажа на татко да дойде при нас, ала той не искаше. Мъжът ми и братовчед ми оправяха гумите, когато целият път сякаш се разтресе. В последния момент видяхме приближаваща се с бяс- на скорост кола, която блъсна татко и той изхвърча на голямо разстояние. Автомобилът, който го удари, мина отдясно и едва не уби мъжа ми и братовчед ми.
Веднага отидох при татко, макар другите да ме дърпаха да не ходя. Започнах да махам на колите да спрат, за да не го прегазят отново. Преместиха го встрани от пътя.
Татко се опитваше да изрече името ми, ала нямаше глас и само мърдаше устни. Миг по-късно си отиде завинаги от този свят. Не исках да повярвам и когато пристигна линейката, молех лекарите да го спасят, но беше късно.
В това време мъжът ми крещеше да замълча, защото съм го побърквала. Ако и той се разболеел, какво съм щяла да правя. Отидох при майка ми, която се беше събудила и попита какво става. Излъгах я, че кола е блъснала татко, но той е добре, само кракът му е пострадал и затова са го откарали в болницата. Дори не знам как намерих сили да го направя, но ако тя беше видяла окървавения труп на баща ми, сърцето й щеше да се пръсне.
Оставих я на село при баба и вуйна като им казах да мълчат за инцидента. А нас полицаите ни взеха за кръвни проби за алкохол и после ни пуснаха. Качиха ни в една кола е виновника. Кълна се, ако имах с какво, в този момент щях да го убия. Два дни по-късно погребах баща си сама, с мъжа ми и брат му го взехме от моргата и го сложихме в ковчега. 20 дни крих от майка ми истината, ала накрая на издържах, защото тя искаше да го види и чуе. Казах й, че уж е починал в болницата. Пет дни по-късно от мъка и тя си отиде от този свят. Дори не ме дочака, за да й кажа последно „Сбогом!“. Болката беше ужасна, на 25 г бях напълно сама, нямах си никого на този свят. Това се случи на 2 януари тази година.
На третия ден след погребението на мама леля, сестрата на баща ми, застана пред мен да ме пита къде са парите от нивите, които той беше продал. В суматохата ние бяхме забравили за тях. Те бяха в джоба му, когато загина на пътя, и после явно някой ги е взел. Кой да ти мисли за пари, когато пред очите ти се случва такова нещо?! Пък и тези 2000лева няма да върнат нито майка ми, нито баща ми от оня свят. Само че леля ми се скара с мен заради тях. Тогава й казах в очите, че цял живот не съм видяла и лев от баща ми и не искам нищо. Майка ми дори за погребението си беше отделила 300 лева.
За 40-те дни от смъртта на татко вуйчо ми закла агне, а родната му сестра дори не дойде. Що за човек е тя? Не са трогва, че съм загубила трагично и двамата си родители? Вече си нямаме никого от страна на баща ми, а близките на мама са на 100 км от мястото, където живея.
Много пъти съм се питала защо мама ме омъжи толкова малка.
След като почина, разбрах Господ е искал, докато тя е жива, да може да вили внуците си и да ми помогне в отглеждането им. Благодарна съм му,че ме дари с тези родители, които но бяха идеални, но бяха добри хора. Всичко друго съм им простила.
Сега, 8 месеца по-късно виновникът още не е получил своето наказание.
Вените ми се стесняват или от стреса и кръвта не можела да преминава свободно през тях. Пих лекарства и до известна степен се оправих, но сега пък ме хвана дископатия, кракът ужасно ме боли Откриха ми и вирус папилома, който може да доведе до рак. Ходя и на психиатър, но лекарствата не ми помагат а още повече ме побъркват. Имам страхова невроза и много тежка форма на депресия. Преди не знаех какво е сън, а сега непрекъснато ми се спи. Нямам сили за нищо, цялото ми тяло е изтръпнало, главата ужасно ме боли Сърцето ме стяга и се задушавам. Всяка нощ сънувам кошмари, нямам един хубав ден. Мъжът ми продължава да ме тормози, не ме пуска да изляза от вратата навън. Бих се самоубила, ала тогава няма да отида в рая при майка и татко, а в ада. Пък и освен мен, децата ми си нямат никого. Баща им мъкне кучките вкъщи и не се притеснява от тях А мен ме бие. Всеки ден плача за родителите си.
Искам да дам един съвет – обичайте се и се уважавайте, докато сте живи, после е късно.
Нещастната
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Истинската майка на детето ми ме изнудва цял живот
Add comment