Пиша ви от тъмната страна на луната – от женския затвор в Сливен.
Ако е вярно, че истината се вижда единствено пред очите на изпитанието, то това е малкото утешение, което ме крепи сред лъжата, в която живея.
Обожавам свободата и съм съкрушена от това самотно място. Щастието зависи от онова, което се случва, но не е така с радостта, която неотлъчно следва свободата – това исконно право на човека, което получава с първата глътка въздух. Понякога се чудя дали и Бог не бърка! Убедена бях, че правдата може да възтържествува, ако постоянно се бориш със злото. Сега не съм! Светът прощава на престъпниците (каквато аз не съм), но на мечтателите – не. Като си помисля само колко злини са били. направени в името на доброто!
Когато погребеш родителите си и останеш сам, се изправяш пред собствената си неизбежна тленност. Идеализмът убива точно толкова, колкото и омразата, но човек не може да избяга от себе си. И да спре да се опитва да сътвори от кръста криле.
Тук, в затвора, всеки е герой от трагедия, но нима не е така и извън решетките? Ние живеем чрез своите истории. Моята е като нескопосан сценарий, в който най-мрачните места в ада са запазени за безразличните. Тъмната страна на човечеството е превърната в източник за развлечение и пропилени мечти. Ала аз продължавам да мечтая за бъдещето си. Изпитвам любопитство, добронамереност и доброта към света. Прекарах по-голямата част в служба на другите, за да разбера, че ние не можем да го подреждаме, можем само да се подредим в него. Господи, колко сме небрежни към хората и техните нужди!
Запазих самочувствието си, достойнството си, но понякога се чувствам тъжна, уплашена и самотна. Нуждая се от утеха, подкрепа и сигурност. Искам отново да почувствам вкуса на живота с човек, с когото да общувам с лекота – грамотен, прилично изглеждащ, сериозен, възпитан, смел, слънчев, свободен българин, който е запазил момчето в себе си.
След тежко изпитание човек или продължава напред, или престава да живее, но първото се прави по-лесно от двама. Мечтая за мига, в който някой или нещо ще върне живота ми на мястото му.
Вая Тодорова
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Leave a reply