Излъгах го, че са ме изнасилили, за да ми обърне внимание!
Ръката ми трепереше, докато набирах номера на джиесема му. Сърцето ми биеше лудо. Не знаех дали в живота му се е появила друга. Не знаех дали още ме обича. Имаше само един начин да го разбера и аз бях скалъпила пъклен план. Затова изстенах в слушалката: „Тошо, току-що ме изнасилиха! Чувствам се ужасно!
А той извика: „За Бога, Таня, къде си?“ Гласът му издаваше ужас. Това ме зарадва: „Значи още ме обича!“ – ликуваше душата ми. Почувствах се победителка.
Опитах се да овладея гласа си и да му придам нотка на отчаяние, казах му, че вече съм у нас. После затворих телефона, обзета от радостна възбуда. Нямаше кой да ме чуе какво говоря, със Тошо живеехме на квартира, която той беше напуснал няколко седмици по-рано. Точно това ме беше накарало да се реша на тази стъпка.
Преди да си тръгне, мен непрекъснато ме човъркаха и терзаеха едни и същи въпроси. Направо се побърквах от ревност. Питах се дали вече не съм му омръзнала, има ли друга жена в живота си, изневерява ли ми… Ужасявах се да не го изгубя и страхът разкъсваше сърцето ми.
Един ден не издържах и го попитах направо дали си има друга.Той ме сряза гневно и ми каза, че му дошло до гуша от тази моя ревност.
Аз пък му отговорих, че изобщо не искам да го виждам повече и да си върви тогава. Той се ядоса, свали куфара от гардероба и нахвърля вътре дрехите си. В този момент имах чувството, че земята се разтваря под краката ми. Така ми се искаше да му викна да се върне и да му кажа, че не мога да живея без него. От устата ми обаче не излезе нито звук.
От този ден нататък не можех нито да спя, нито да се храня. Тошо ми липсваше ужасно. Питах се къде ли е отишъл. Измъчвах се, но не исках да му звъня. Това продължи няколко седмици, докато в една безсънна нощ ми хрумна налудничавата идея с изнасилването. Исках да го накарам да страда за мен.
Не мина много време след разговора и Тошо пристигна с един свой приятел полицай. Той започна
да ме разпитва. Опитах се да го убедя, че това се е случило, докато съм се прибирала от приятелката си Рени. Разказах му, че като съм прекосявала подлеза на кръстовището, някой се нахвърлил върху мен. Ударил ме с нещо по главата и аз съм паднала. Разбрала съм какво е станало едва след като съм дошла в съзнание.
Приятелят на Тошо явно си даваше сметка, че лъжа. Попита ме за конкретни неща и аз лека-полека започнах да се оплитам като пиле в калчища. Накрая си признах през сълзи, че съм съчинила цялата история. В този момент Тошо се ядоса, лицето му пламна от гняв, в очите му прочетох разочарование. Приятелят му си тръгна и ни остави сами. С треперещ глас молех Тошо да не ми се сърди, но той ми отговори, че никога няма да ми прости тази лъжа и затръшна вратата след себе си.
Цял месец нямах ни вест, ни кост от него. Един ден някой позвъни на вратата. Отидох да отворя и какво да видя – пред мен стоеше Тошо! Идваше, за да ми прости. Беше проумял, че историята с изнасилването е продиктувана от голямата ми любов към него. Обещах му да не правя повече глупости. Той обгърна нежно главата ми и аз затворих очи. Целуна ме по челото, по очите и устните. Изстенах и се отпуснах в обятията му. Светът отново стана предишният.
Таня
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Add comment