Този п*дофил ме отврати от мъжете завинаги – едва ли някога ще допусна някой до себе си!
Родена съм в столицата, но детството си прекарах в далечен град, където бяха пратили баща ми като офицер в тамошното поделение.
За 6-те години в провинцията видях и хубаво, и лошо. Хубавото беше, че истинската зима траеше само 2-3 седмици и играехме навън до насита, а лошото – че общувахме най-вече с колегите на татко. Децата им бяха бебета и си нямах други приятелчета. За да не ми е скучно, майка ме записа да уча пиано. Ходех на уроци 3 пъти седмично, а през другите дни се упражнявах сама на раздрънкания инструмент в киното близо до блока, в който живеехме.
И точно там преживях ужаса, който и досега, повече от 30 години, ме отблъсква от мъжете. Както седях в тъмния коридор и чаках да ми дойде редът за пианото, до мен седна нисък и пълен мъж, облечен в дълго палто. Погледнах го дали не е някой познат, а той ми се усмихна и ме заговори. Не помня какво точно, но си спомням, че ме попита дали съм виждала какво правят нощем мама и татко в леглото. Отговорих учудено, че не знам, а той предложи да ми покаже. Хвана ръката ми и я пъхна под палтото си. В този миг стана ясно, че пианото е вече свободно и аз скочих, дори не погледнах към мъжа.
Бях свирила десетина минути, когато вратата се отвори, непознатият влезе и подпря със стол дръжката на вратата. Притисна ме към пианото и започна да ме опипва. Дърпах се, но той – задъхан и зачервен – се опита да ми смъкне анцуга. Не разбирах защо го прави, обаче бях сигурна, че е опасно за мен. С едната ръка се отбранявах, а с другата удрях по клавишите с все сила, като не преставах да пищя и да викам с пълно гърло „Помощ!“.
След малко някой отвън заблъска по вратата, столът се разклати и катурна, а в стаята нахлуха касиерката на киното и един пожарникар. Мъжът ме пусна, удари пожарникаря и се опита да избяга, но се препъна в дългото си палто и падна. Касиерката стъпи на гърба му, а пожарникарят успя да му върже ръцете с дебело въже. Аз грабнах нотите си и избягах трепереща вкъщи.
После се оказа, че този мъж бил заподозрян п*дофил и само чакали да падне в някоя клопка, но така или иначе дотам беше с музикалните ми занимания. След случката мама и татко не ме пускаха никъде сама, а щом се върнахме в София, дядо пое охраната ми, докато пораснах. Оттогава обаче протегне ли мъж ръка към мен – дори само да ме погали, нещо в стомаха ми се свива като диво зверче и съм готова да хапя. Едва ли ще срещна човек, който да преодолее страха ми от изнасилване.
Кога да (не) му прощаваме?
Add comment