Доста момчета ме сваляха преди Вангел, но аз избрах него. Не беше любимец на момичетата, а мен ме гледаше в очите.
Навсякъде беше готов да ме заведе, идваше да ме взема сутрин за училище, след купон ме изпращаше до вратата на апартамента. Ядеше това, което аз обичам, пиеше моите любими фрапе и кола лайт. Харесваше всяко нещо, което си купувах. Казваше, че никоя от приятелките ми не се гримира толкова готино.
Една от тях преди време ме попита не ми ли писва от вечното му присъствие, тя не би изтърпяла такава лепка да движи навсякъде с нея. В интерес на истината от време на време ми става скучно, защото мога да предвидя всичките му думи, ходове и реакции. Мислех, че с нищо не може да ме изненада. Вярвах, че каквото кажа аз – това ще става. Но сбърках. След няколко фасона, които му направих просто ей така, за да стане интересно, той се поотдръпна и взе да ми върти номера. Не толкова сериозни де, че да ми светне, че нещо ме заплашва.
На един купон отидох без него, нарочно не го поканих. А като стана някъде към полунощ, му се обадих да дойде да ме вземе. Той каза, че не може – бил пил, а нямал пари за такси! Такова нещо никога преди не беше се случвало. Такъв скандал му вдигнах, какъвто само аз мога! На другата сутрин обаче нещо ме заяде отвътре – откъде този Вангел събра смелост да ми откаже! Още към 10 започнах да звъня – с мобилния му нямаше връзка, а у тях никой не отговаряше. Чак следобед получих SMS, че абонатът е достъпен. И както му бях набрала, веднага се обадих. Около него беше шумно, затова направо крещях, че се държи като олигофрен, че това ще му излезе през носа, за какъв се мисли, че да ме остави снощи сама… Понеже той мълчеше, аз го попитах къде е.
В Созопол, каза той.
Уау!
Идиотът дори не ми беше споменавал това!
Поне да не бях питала с кого – беше заминал с една мърла от другия клас!
Лепката Вангел, който ме сваляше месеци и се влачеше след мен цяла година, ме прецака. Ще полудея от това!
Валентина
Как да се предпазим от пролетното слънцето?
Add comment