Повече от 10 години работех в една митница. Изпълнявах толкова съвестно задълженията си, че колегите ме кръстиха Неподкупният и ме будалкаха, че мястото ми в Рая е запазено.
Не им обръщах внимание, докато не се появи красавицата. Нямам думи да я опиша: висока, руса, с големи зелени очи, дълги бедра, а от деколтето й се показваха два съвършени забранени плода, които направо ме подлудяваха. За да избегна съблазънта, забивах погледа си в земята. Тя обаче подхващаше разговор, седнала в луксозната си кола, уж случайно оголила бедрата си, за да насоча погледа си натам. Минаваше често границата и винаги ме заговаряше. Така се изниза месец, след това ми предложи да се видим, когато съм свободен, на едно питие. Вълнувах се като тийнейджър. Пийнахме доста, очаквах да продължим в някоя хотелска стая, но като платих сметката, тя си тръгна. Усетих, че остана недоволна, вероятно беше очаквала подарък.
Събрах, каквито пари имах, и й купих златно колие. Когато й го подарих, бързо се преместихме от бара в хотелската стая. И тогава сякаш ме омагьоса – от този миг нататък бях готов на всичко, за да я задържа. Започнах да прибирам „сухото“, без да мисля за последствията. Когато се съблечеше гола, я обсипвах с пари и бижута. Тя ми даряваше удоволствие, което никога не бях изпитвал от брачната си връзка.
Това продължи повече от две години. Не знам какво стана, откъде изтече информация, но ме хванаха, докато взимах подкуп. Другото е ясно – дисциплинарно уволнение, съд. Все пак се отървах леко. Но след този случай никаква работа не можех да си намеря.
Проблемите ми обаче не свършиха дотук. В семейството ми също избухна голям скандал. И жена ми, и двете ми деца искаха да знаят къде са парите и бижутата, за които ме обвиняваха, че съм прибирал, след като у дома не бях донесъл нищо. Оправдавах се, че съм набеден, но не ми повярваха. Наложи се да се изнеса от вкъщи.
Разбира се, красавицата също ме заряза. От един уважаван човек се превърнах в отрепка. Каквото и да кажа вече, няма смисъл. Надеждата ми е да си намеря някаква работа в чужбина, каквато и да е, за да ме забравят хората в нашия град.
Иван Николов
Защо се получава кризата на средната възраст?
Add comment