Защо оставаме сами?

Грижи за родителите и липсата на време ни пречат да открием любовта

Защо оставаме сами?

Защо оставаме сами?

Трудно ще спечелите сърцето на човек, чието съзнание е насочено единствено към неговите родители. Тя може да е заела изцяло чувствата на човека, към когото се стремите. Те се страхуват да не наранят баща си или майка си, като си позволят да обикнат друг. Това кара много хора да останат самотни и те като че ли цял живот изпълняват само една роля – на послушни деца.

Нямате време за любов

В днешното време все повече се среща и нов вариант на самотничество. Увлечени в работа по прехраната, нямаме време да мислим за любов. Други не могат да се откажат от своя стереотип на живот, който им носи удоволствие, и да го жертват, за да създадат семейство и дом. Страхът да не сгрешим и да направим погрешен избор е още една пречка пред реализацията на нашите чувства.

Старите хора също са много самотни. Обществото ни нищо не прави, за да ги интегрира, и най-често те водят едно доста непривлекателно съществувание. Виждаме, че жизнените и усмихнати хора рядко са самотни. Дори да нямат семейство, те имат много приятели, съседи и познати, които са все около тях.

Особено при пенсиониране човек не трябва да се изолира. Не е добре да се затваря в себе си и дома си, нито пък да приема другия грешен път – на множество контакти, без никаква база. Колкото повече се стремим да се раздаваме на другите, да им даваме без остатък своите чувства, толкова повече топлота и ние ще получим. Това е единственият верен път към любовта: дай, за да имаш.

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар