Не мога да насмогна да изхвърлям боклуците, които носи
Не сме млади, но не сме и чак толкова стари. Аз съм на 69 години, а съпругът ми е на 73.
Целият ни живот мина заедно, мисля, че имахме добър брак. Разбилахме се, хора, които са живяли заедно толкова дълго време, знаят, че никога не е идеално.
Но животът ни беше добър, обичали сме се, уважавали, ходехме на почивка, имахме семейни приятели.
Сега всичко едно по едно започна да отпада, дали заради възрастта, дали короната… В момента единствената ми тръхка е, когато някоя от двете ни дъщери се върне да ни види, но и това става все по-рядко.
И точно в момента, когато трябва да се държим заедно, той изведнъж се промени.
Започна да хойка по цял ден някъде, нямам идея къде, защото спря да си вдига и телефона.
Като се прибере през нощта, после на сутринта виждам цели купчини боклуци, които е домъкнал. Тка почти всеки ден.
Става дума за истински боклуци от кофите – стари радиопарати, столове, даже кукли… През деня се опитвам да ги изхвърлям, но на вечерта е донесъл други.
Сигурно това е някаква психична болест, но не знам какво да правя с него, още повече че отказва да споделя, не сме си говорили от месеци.
В. С., 69 г., Велико Търново
Коментари