Наближават трийсетте и двамата чакат от мен с майка им да ги издържаме
Доскара, е не чак толкова скоро… като ме питаха за децата, не можех да спра да се хваля. И наистина и двамата бяха чудесни деца.
Имаха висок успех, ходеха в училище и си подготвяха уроците без да ги караме и наглеждаме. Много държаха един на друг, към нас се откасяха с обич и почтително. Нищо лошо не мога да кажа, освен, че това време свърши безвъзвратно.
Не знам какво им стана като наближиха двайсет години – разликата им е само две години, но и двамата поотделно тръгнаха по лош път.
Синът, който е по-големият, започна да ходи с лоша компания. Както имаше амбиции да продължи с образованието си, така и дори и не кандидатства.
Не е започнал работа, като се изктлючи един-два пъти, когато да изкара най-много някой и друг ден. Пропи се, откъде намира пари, не знам, но когато ги свърши иска от нас. Ако не му дадем, скоро откривам, че нещо липсва. Майка му имаше бижута, имахме златни пари, които пазехме за сватбите им… всичко замина.
За капак по същия път тругна и дъщерята. Даже дали не е по-зле, защото при нея става въпрос за наркотици.
И двамата наближават трийсетте, какво мислят да правят с живота, нямам идея. А и нашите възможности да ги издържаме стават все по-малки…
Д.К., 63 г., Варна
Leave a reply