Не е работил цял живот и сега ми пропива мизерната пенсия
Когато раждаш деца, разбира се, се радваш, имаш очаквания и никога няма и да ти мине през ума, че един ден едва ли не ще ги намразиш.
Чак толкова не мога, но отн доста време изпитвам силно отчуждение от сина ми и, честно казано, си мечтая да се махне от апартамента ми, за да мога да изжевия поне последните си години на спокойствие, но знам, че това няма как да стане.
Просто защото той през живота си не е работил, няма как да го направи и сега на 51 години, няма и къде да отиде…
Заради него животът ми е ад и, честно казано, се моля да свършва най-после.
Всеки ден ми иска пари, ако не му дам, защото нямам, започват викове, крясъци. На два-три пъти дори ми посегна.
А пенсията ми е не повече от 320 лева, като платя сметките за жилището, в което и той живее, но сигурно си мисли, че всичко е безплатно, почти нищо не остава. От много време не си купувам лекарствата, защото просто няма как, и да остане някой лев, този лентяй го изпива.
В.С., 78 г., София
Leave a reply