Жените по природа са романтички. Дори да не прекаляват с любовните романи и филми, все пак са прочели и изгледали някой и друг
И без изобщо да се усетят, започват да си представят мъжа на мечтите си като литературен или кино герой. Той си има слабости, но винаги е достатъчно силен, за да ги преодолее. Той прави шеметна кариера, но винаги намира време за любимата и за децата. Караниците с него се случват само по недоразумение. Той е внимателен, нежен и любвеобилен. Той не забравя рождения ден и годишнината от първата среща, а дори да забрави, сам се сеща и се извинява с мнооого романтичен подарък.
После жените се влюбват в жив човек и той се оказва неромантично различен
Има си слабости, но иска да си живее с тях. Изобщо не прави шеметна кариера и пак не му остава време за жената и децата. Или прави, но хич не успява да я съвмести хармонично със семейството. Често спори, кара се, като е изнервен. Забравя целувка за „Здравей” и „Довиждане“. Излизат му от ума прословутите годишнини и даже подсетен, пропуска цвете и подарък за половинката.
Не звучи никак добре
Но ако питате познатите си жени, 99% ще ви кажат, че техният любим се проваля по няколко точки, за да му дадат титлата „Мъжът от моите девически мечти“. Все пак си го обичат и не биха го заменили с никой друг. Защото вече са пораснали и знаят, че любовта не е идилия.
Докато се стигне до това прозрение, трябва да се отхвърлят няколко грешни представи за любовта.
Любовта изглежда по определен начин
Мит е, че влюбените непрестанно се прегръщат, целуват, говорят си мило, 100 пъти на ден си казват “ Обичам те“. Връзката на всяка двойка може да не влиза в клишетата още от самото начало примерно защото мъжът не смята, че трябва да демонстрира чувствата си публично или пък защото по природа не е много любвеобилен. Обичта личи не само по външни признаци. А с напредването на отношенията излиянията намаляват, колкото и да е жалко. Затова специалистите по брачни отношения казват, че от време на време на романтиката трябва грижливо да й се организира събуждане и разпалване.
И друго казват – любовта наистина не изглежда по определен начин, затова не завиждайте на двойка, която след 10-ина години заедно продължава сякаш да е излязла от сладникъв роман или филм. Може да е точно такава – идеална. Но е вероятно и партньорите да се държат така, за да убеждават себе си и всички наоколо, че им е страшно добре. Според сексолозите показността на любов често прикрива липса на любов или даже изневяра.
Има и възрастови особеностите във външните изяви на обич
Тийнейджърите се мляскат на публични места, понеже имат нужда да изкрещят на целия свят „Аз си хванах гадже“. Необходимостта да накарат всички да забележат поредното доказателство за тяхното порастване постепенно намалява. Което си е признак за зрялост.
Всичко това не значи да не се радвате, като видите възрастна двойка да се разхожда, хваната за ръка. Или да забравите колко е хубаво, когато прегръщате и целувате любимия си.
Любовта е истинска, когато в нея няма трудности
Голяма заблуда. И най-обичащите се партньори могат да спорят, да се скарат, да си мълчат сърдити по някаква причина. Колкото и да се съобразяват един с друг, колкото и да са готови на компромиси, те са двойка, а не един човек. От което следва, че въпреки напасването с времето на практика все се появява нещо, за което мненията и интересите им да се разминават. Особено ако живеят динамично, а не следват всеки ден една и съща рутина.
Специалистите твърдят, че липсата на всякакви противоречия е лош сигнал. Някой от двамата може би се преструва
Или пък е престанало да му пука, защото не полага никакви усилия да се чувства по-добре. Може би се примирява и нещо изчаква, преди да си тръгне. Може би смята партньора си за непоправим и просто го понася, защото се страхува да остане сам.
Да, противоречията са изпитания за връзката. Но не по съществуването им, а по усилията за изглаждането им личи има ли любов или няма.
Всяка двойка преживява по-кратък или по-дълъг мъчителен период. Понякога той настъпва, когато отмине шеметното влюбване. Партньорите вече са сигурни, че се обичат, но трябва да се научат да живеят заедно, като съгласуват навиците и очакванията си. Понякога трудностите идват, след като са полагали усилия да се приспособят един към друг и са изчаквали, но напасването не се е случило. Макар че има най-различни схващания кога настава това критично време, истината е, че може да дойде и десетилетие след брака. При всички случаи за излизането от него помага откровеният диалог кой от какво е недоволен и какво ще го направи щастлив. Любовта често има нужда от преговори и договаряне.
Add comment