Някои лекари признават силата на заклинанията
Повечето психолози, обаче смятат, че сам по себе си страхът от проклятието привнася в тялото на човека слабост и разрушение и в крайна сметка – убива.
Вероятността от смърт от страх, разбира се, е доста висока в затворените общества, където е разпространена вярата в проклятията. Член на диво племе в Австралия или на обладания от вудуизма Хаити има повече шансове да пострада от заклинание, отколкото средностатистически гражданин на Запада или на България, който се отнася с презрение към всяка магия. Безспорно тази удобна психологическа теория е напълно способна да убеди някои европейци, че свръхестествената сила на заклинанията е мит. Но дали се имат предвид всички варианти?
Психосоматичните заболявания съществуват
Който се е сблъсквал с хора, надарени с психическа сила, няма да отрече, че човешкият мозък е способен да контролира физическите процеси в тялото. Някои прокълнати яростно отричат въздействието на свръхестественото, но въпреки това умират. Други стават жертва на заклинанията дори без да знаят за това. Но една от най-сериозните пречки пред психологическата теория са прецедентите, когато проклятията са убивали и без помощта на болести. Когато животът прекъсва в резултат на нещастен случай или друга форма на насилие, „страхът от смъртта” едва ли би могъл да бъде обяснение.
Особено запомнящи се за европейците са примерите на такъв тип проклятия, свързани с двама от най-известните черни магове на нашия век. Най-прославеният магьосник на Британия – Алистър Кроули, или т.нар. Голям бяс, обявява, че е продал душата си на дявола на четиринадесетгодишна възраст. Редовно обсъждан от вестниците през 20 – 30-те години на XX век, Кроули всъщност е доста смешна фигура, а триковете, които му приписват, изглеждат прекалено фантастични, за да се възприемат сериозно. Въпреки това Кроули явно притежава някакви сили и успява да прокълне няколко души.
Една от жертвите му е младият хирург и терапевт Уилям Браун Томпсън, който ядосва застаряващия Бяс, като отказал да му предпише морфин за задоволяване на пагубните му пристрастия. За отмъщение Кроули проклина лекаря, като му обещава да го вземе със себе си, когато умре. И на 1 декември 1947 година, когато Алистър Кроули тръгва по пътя към ада, някой удря Томпсън по главата и той умира.
Друг пример за сатанист с тъмна дарба е американецът Антон Лавей, който е консултант при създаването на филма „Детето Розмари”
В средата на шестдесетте години на миналия век основава страховита религиозна секта от поклонници на Антихриста. Скоро след създаването на групата към култа проявява интерес актрисата Джейн Мансфийлд. Отначало Лавей е във възторг от възможността да стане известен поради влизането на Мансфийлд в сектата му, но скоро нещата взимат различен обрат. След яростен скандал Лавей проклина звездната си послушница – разказват, че прокарва червена линия през гърлото върху нейна фотография… Две седмици по-късно актрисата загива в автомобилна катастрофа. Когато изваждат тялото й от отломките на колата, откриват, че главата липсва.
Обикновеното проклятие е резултат от тесните отношения между изпращача и получателя
Но е възможно проклятие да се изпрати от цял народ към жителите на едно село. Това се случва с ловци на тюлени от Фосдайк в Линкълншир. За една година – от 1973 до 1974 г., проклятието довежда до смъртта на петнадесет души.То се изразява във формата на колективна ненавист, насочена не върху конкретен индивид, а върху всички жители на селището.
Поводът за проклятието е телевизионен филм, показан по Британската телевизия. В него интервютата с ловците понякога се смесват с доста неприятни кадри, показващи убити животни.
След излъчването на предаването се надига вълна от протести сред британците. Нивото на яростта, предизвикана от филма, е толкова високо и се запазва така дълго, че скоро ловците усещат, че са предмет на омразата на цялата страна. Един от интервюираните – шестдесетгодишният Лен Лайнхем, девет дни след излъчването на филма се застрелва.
Три седмици след самоубийството на Лен внукът му загива в автомобилна катастрофа, а ден по-късно племенницата му се задавя до смърт. Още двама загиват в катастрофи, а седем се задушават. Най-загадъчна съдба постига тридесетгодишния Колин Ранълс, чието тяло е открито удавено в залива. А Ранълс е превъзходен плувец. Каноникът Хенри Купър, а след това и капеланът при Кентърбърийското абатство посещават Фосдайк, опитвайки се да уверят жителите, че силите на злото винаги отстъпват пред по-мощната божествена сила. Но смъртните случаи продължават. Точно една година и един ден след излъчването на телевизионното предаване проклятието изчезнало от само себе си.
Днес жителите на Фосдайк отново могат да спят спокойно, но никой от преживелите онези ужасни 366 дни, няма да забрави как са били обект на ненавист¬та на цялата нация.
Add comment