Вече съм свободна, след като съпругът ми почина
Мой съученик е влюбен в мен още от времето, когато ходихме на училище, а това беше доста отдавна. Така се случи, че не ми харесваше като гадже, макар и да бяхме иначе добри приятели, движихме се в една компания, по едно време започнахме да си споделяме, станахме много близки. Проблемът обаче бе, че за мен той беше само приятел, макар и най-добрият, а той искаше нещо повече.
Това обаче нямаше как да стане, завършихме училище и всеки пое по своя си път. Аз следвах в софийския университет, там се запознах с бъдещия ми съпруг. После се оженихме, започнахме работа, родих две деца… През цялото това време почти не се бях сещала за него.
Преди пет-шест години, когато вече имаше фейсбук и аз, макар със закъснение си направих профил, един ден получих покана от него. Разбира се, приех я, писахме си общи приказки, и дотам.
Но преди две години ми се случи една огромна трагедия. Съпругът ми катастрофира на връщане от командировка във Варна и загина на място. За мен, разбира се, това беше голям шок. Не само защото наистина се обичахме много, но и оставах все още млада жена – на четиридесет и нещо, с две деца, които тепърва ще искат грижи и от много пари.
Както и да е, справих се някак с материалната част, за самотата и мъката не искам да говоря. От известно време той става все по-настоятелен да се видим. Със сигурност знае, че вече съм свободна, макар и да не съм си променяла статута във фейсбук. И не знам какво да правя – на 46 съм, още съм млада, но и не чак толкова… Може пък да ми е било писано да изкарам втората половина от живота си с него?
Д.К., София
Leave a reply