Тя се грижи прекрасно за тях, но продължават да я мразят
Съпругата ми почина ненадейно от венозен тромб преди пет години. Никой не го очакваше, случи се буквално за една нощ и беше огромен шок за мен. Още по-голям бе шокът за двете ни дъщери, които тогава бяха на 7 и 12 години. Трагедията беше невероятна, нямах идея как ще се справя сам с две деца, при това в трудна възраст.
Как да е обаче, оправихме се някак. Две години по-късно започнах да се срещам с друга жена. Още съм млад човек, пък и мислех, че и за децата ще е по-добре да имат ако не майка, то поне жена край себе си.
Новата ми съпруга се оказа прекрасна жена. Сигурен съм, че ако жена ми ме наблюдава отнякъде и тя би я одобрила. След като около година ходихме дискретно, реших най-после да я доведа вкъщи и да я запозная с децата.
Преди това бяхме вече се оженили тайно. Не го казах предварително, защото се притеснявах. Както стана ясно по-късно – с основание.
Втората ми жена направи всичко по силите си, за да се сприятели с тях. Не им се натрапваше като майка, а по-скоро искаше да са приятелки. Те обаче я посрещнаха на нож и по никакъв начин не й позволиха да се сближи по какъвто и да е начин.
Със сигурност жена ми не се държеше като мащеха. Тя вече три години е в семейството и проявява неистов стоицизъм да изтърпява ежедневното лошо държане от страна на дъщерите ми. Едната вече е на 17, а малката – на 12 – вече и двете са в оная „мила“ възраст, а факта, че са се съюзили срещу жена ми и съответно срещу мен прави нещата още по-трудно поносими.
Аз не възнамерявам да остарявам сам и отказвам да се чувствам виновен за каквото и да е, затова и обмислям, ако не преоценят поведението си, да ги изпратя на пансион. Пак ще се грижа за тях, но отдалеч.
З.Д., Стара Загора
Leave a reply