Нито има алкохолици, нито наркомани, а сме като на война
В къщи живеем като на война, а уж сме нормално семейство, поотделно всичките сме нормални хора. Какво ни става обаче, че като се съберем, и не можем петнайсет минути да изкараме, говорейки си спокойно, а веднага започваме да си крещим и тряскаме врати.
Аз съм момиче на 19 години, догодина ще кандидатствам в университет, като единственото ми условие е да е в друг град, въпреки че в моя имаме няколко висши учебни заведения. Просто не мога да си представя, че ще продължа да живея на едно място с майка си, баща си и брат си.
От друга страна всички много се обичаме. Баща ми работи много, почти не пие, грижи се за всички. И майка ми е добра жена, отговорна е, къщата винаги е чиста и подредена. Но седнат ли двамата, задължително ще се скарат за нещо.
И ние с брат ми сме така. Иначе са обичаме, но не можем да се понасяме и десет минути да изкараме заедно. Не знам на какво се дължи това, но се надявам, когато вече живея на друго място и не се виждаме постоянно, нещата да започнат да се оправят.
А.И., Пловдив
Leave a reply