Историята ни е като на Ромео и Жулиета, надявам се обаче да няма подобен край
Някои не вярват, че в днешно време и в страна като България е възможно това, но е истина, че родителите ми са истински врагове с една фамилия от нашия малък град. Все пак не се е стигало чак до престрелки и убийства, но става въпрос за истинска вражда, която върви вече повече от трийсет години.
Стрелби и убийства е нямало, но на някалко пъти се е стигало да саморазправа и бой, между мъже от двете фамилии. (Като казвам „Родителите ми“ имам предвид целия ни род, който е доста голям.)
Каква е причината за тази вражда, не знам, никога никой не ми е казвал. Дори не съм сигурна, че е нещо наистина сериозно и, че не продължават „по инерция“.
Това всъщност никога не ме е интересувало, тъй като мен техните разправии не ме вълнуват, мен никой никога не е нападал, обиждал или каквото и да е там.
До момента, в който се запознах с едно момче по време на един купон. Харесахме се, излязохме заедно, така още няколко пъти, и докато се усетим, се влюбихме. Едва тогава разбрах, че той е от вражеската фамилия. Той също не знаеше преди това от кое семейство съм аз.
Сега продължаваме да ходим, но го правим при страшна конспирация, защото не знаем какво ще стане като разберат нашите. Както казах, градът ни е малък и всичко това е много трудно, затова и се виждаме предимно в някой от близките градове и села.
Това обаче е ужасно и знаем, че трябва да направим нещо, защото наистина се обичаме. Пък и не живеем в средновековието.
З.К., Смолян
Leave a reply