Общуването с деца, дори със собствените, е по-сложно отколкото с възрастни
Детските послания обикновено са кодирани и трябва да ги разшифровате, за да ги разберете. А когато информацията стигне до вас, трябва да знаете как правилно да отвърнете. Така ще постигнете нещо много ценно – детето ще се чувства разбрано, ще ви има доверие и ще споделя с вас, обясняват психолозите.
Честа грешка на родителите е, че се интересуват от подробности, анализират обстоятелствата и въз основа на тях изразяват своето мнение. Трябва да вникнете и да откликнете на детските преживявания, вместо да се впускате в уточняване на фактите, съветват специалистите.
Има сравнително прости трикове за по-успешно общуване
Когато говорите с детето, обърнете лице към него така, че очите ви да са на едно равнище. Ако детето е малко, седнете до него или го вземете в скута си. То няма да ви разкаже подробно какво е правило днес в забавачката, няма да ви се довери, че се е скарало с Петьо или Петя, като му задавате въпроси, докато готвите или миете зеленчуци за салата. Вашата поза е знак доколко сте готови да го приемете и да го слушате. Не подценявайте това, защото синът или дъщеря ви, на каквато и възраст да е, улавя този знак на подсъзнателно ниво.
Ако детето е разстроено и афектирано, не задавайте въпроси. То е объркано и не знае какво да отговори. В този момент му е нужна само вашата емоционална подкрепа. За да я усети, вие използвайте утвърдителни изречения. Когато синът ви каже: „Няма повече да играя с Боби“, отвърнете не със“Защо, какво се случи, скарахте ли се“, а с“ Виждам, че си засегнат…“ По този начин заявявате своята съпричастност, не се държите като външен наблюдател, който се интересува единствено от фактите.
Основно правило в общуването с всекиго е да говорите, но и да изслушвате
С деца то е още по-задължително. След всяка своя реплика правете пауза. Така ще дадете време на сина или дъщеря си да сподели повече. Помълчете и след като свърши да говори. Може да иска да добави нещо. Това ще разберете по очите -ако не ви гледа, а погледът му е някъде встрани, изчакайте мълчаливо. Детето все още не е завършило мисълта си и не е готово да ви чуе.
По време на разговора най-напред повторете част от дадената информация. След това назовете емоционалното състояние на детето. Например дъщеря ви казва: „Сърдита съм на Дора „.Вие: „Май сте се скарали“.“ Да, и не искам повече да говоря с нея“, отговаря тя. Вие заключавате: „Изглежда си й обидена“. Дори дословно да повтаряте думите на детето, то няма да се подразни. Ако се объркате в преценката, ще ви поправи, а вие бъдете внимателни към корекцията.
С подобен стил на общуване ще спечелите доверието на детето. То ще ви споделя, ще търси вашето съдействие и постепенно само ще се научи да разрешава проблемите си, уверяват психолозите.
Add comment