Александър Беляев е наричан „руския Жул Верн“ заради умението да предугажда много събития
В книгите си той предсказва не само изобретяването на акваланга, орбиталната станция и др., но и собствената си кончина.
АМФИБИЯ И АКВАЛАНГ
Александър Беляев против волята на родителите си избира професията на адвоката. Веднъж негова клиентка ясновидка му споделя, че е предупредила две жени за възможната скорошна кончина на съпрузите им, след което безутешните вдовици я обвиняват за смъртта им. Беляев се усмихва и казва: „Предскажете тогава и на мен“.
„Животът ви ще е труден, но много ярък. Освен това и самият вие ще можете да надниквате в бъдещето”, казва жената.
В съда жената е оправдана, но предсказаното не закъснява. Беляев не е пророк, но умее да усеща предстоящите открития.
Един от първите му романи с предсказания е „Човекът амфибия“, където писателят предвижда изобретяването на изкуствен бял дроб и на акваланга с открита система за дишане на сгъстен въздух. Това става факт през 1943 г. и е дело на Жак-Ив Кусто. Самият роман в много отношения е автобиографичен. Като дете Александър сънува сън, в който заедно с брат си Василий пълзят по дълъг тъмен тунел. Пред тях се вижда слаба светлина, но брат му не може да се движи. Превъзмогвайки себе си, Александър успява да се измъкне от тунела, но без Вася. Скоро брат му се дави в реката.
В романа си Беляев описва как Ихтиандър (героят от „Човекът амфибия“) плува през дълъг тунел, за да излезе в открития океан.
ЗАМЪРСЯВАНЕ НА АТМОСФЕРАТА
Когато Александър Беляев е принуден поради разклатеното си здраве да се лекува в Крим, във влака се запознава с пострадали от технологическа авария в предприятие в Кузбас. Така се ражда идеята за „Продавачът на въздух“.
В романа си Беляев предупреждава за надигащата се екологическа катастрофа, когато околната среда ще бъде толкова замърсена с газове и промишлени отпадъци, че чистият въздух ще се превърне в трудно достъпна стока.
Add comment