Не знам има ли смисъл да търся истинските си родители, или да оставя нещата така
Преди няколко дни с изумление научих, че съм осиновено дете. До този момент не съм имала дори и най-малкото подозрение. Каза ми го съседка. Уж се изпуснала – мислела, че знам. Явно е искала някаква интрига да направи, не ме интересува толкова.
Попитах майка ми вярно ли е, тя се разплака и призна, че е истина. Взели са ме като бебе, не помнят имената на истинската ми майка, или поне не искат да ми кажат.
Първо мислели да ми кажат, докато съм още малка, за да не се стресирам като по-голяма, но ги е било страх и все отлагали и накрая се получи точно това, от което се страхували – научих на 18 години, насред пубертета.
Въпреки възрастта ми обаче, аз се имам за здравомислещо и сериозно момиче, затова колкото и да ми дойде като шок, тази новина, не мисля да разигравам гневния тинейджър.
Не мога обаче да спра да мисля коя ли е истинската ми майка и защо ме е оставила. И не знам струва ли си да я търся, след като ме е зарязала.
От друга страна те са най-добрите родители, много ме обичат, аз също ги обичам. Струва ли си да разваля доброто си семейство заради някого, на когото явно не му е пукало за мен?
Д.З., Пловдив
Add comment