Майка ми почина, на 47 останах съвсем сам

Така и не се ожених, сега не знам какво ще правя

На 47 години съм и доскоро живеехме двамата с майка ми. Така и не се ожених, не знам защо, просто не се случи. Имал съм приятелки, но някак си винаги съм се прибирал вкъщи при майка ми, не съм си представял друг дом… И сега, след като останах напълно сам, не знам накъде да поема.

Знам, че на тези години имам още много шансове, не съм съвсем стар. Колко по-стари от мен хора се събират и живеят добре. Аз обаче имам притеснението, че цял живот съм живял с майка ми и не знам как да живея с някой друг.

Колкото и добра жена да е, тя ще има претенции, ще трябва да се променям. Не знам на тези години дали ще съм в състояние да го направя. А от друга страна да прекарам живота си в самота също не ми се вижда добра идея.

Мои приятели вече започнаха да ме сватосват, но аз още се дърпам. Може би все пак ще пробвам, може и да не е толкова зле.

З. Ц., Плевен