Поставих й въпроса: Или се лекуваш, или те напускам
Обикновено, когато в едно семейство има проблем с алкохола, почти винаги мъжът е този, който пие, а жената и децата са жертвите. Моят случай обаче е съвсем различен. Аз самият не съм трезвеник, пия социално и винаги с мярка. За съжаление това не може да се каже за жена ми.
От около две години, а може би и повече, тя се е превърнала в класически алкохолик. Сутрин се събужда с мисълта да удари едно колкото се може по-бързо. Не го казва, разбира се, но аз го знам, още повече, че виждам как още преди да се е измила, отива към местата, където си крие пиенето.
Пиенето й продължава и на работата. Добре, че има разбрани и толерантни колеги, но не се знае и те докога ще я търпят. Знам, че на път за работа задължително си купува патронче водка, продавачите са ми го казвали.
На обедната почивка удря с колегите една водка. Някои от тях също пият по едно, но при тях е наистина първо за деня.
Когато се върне от работа вече е „на черешата“ и бърза да си налее, тъй като била много уморена. Вече започна да забравя, престана да се интересува от децата, мисълта й е само да се докопа до алкохол. Аз също се опитвам да бъда толерантен, никога не съм я нагрубявал, не съм претърсвал местата, където си крие бутилките, не съм я карал да ми дъхне, като си идва от работа… Но това вече наистина не се издържа. Онзи ден я дръпнах и й казах сериозно, че или ще се лекува, или ще я напуснем с децата. Тя се стресна, призна, че има проблем и обеща, че ще си потърси терапевт. Още не го е направила, но се надявам този път поне да опита.
Д. Ш., Русе
Add comment