Животът ни се е превърнал в ад, няма ли да са по-добре, ако баща им не живее с тях…
Чувала съм и преди други жени да казват как живеят със съпрузите си само заради това да не останат децата им без баща. Някои мои приятелки също са ми споделяли подобни неща и аз винаги съм ги поощрявала да напуснат мъжете си щом нещата са стигнали дотам да не могат да се понасят един друг. И сега изведнъж и аз се оказах в тяхното положение.
От две години нещата в брака ми с моя съпруг постепенно, но сигурно се влошават, за да се стигне до днешния момент, когато бих ги определила като непоносими. Откакто смени работата си, той започна все повече да закъснява, вече дори не си прави труда да си измисля извинения, нито звъни да предупреди, че ще закъснее.
Прибира се обикновено около полунощ, почти без изключение пиян. В началото го преживявах тежко, вдигах скандали, сърдех се с дни. След това дойде примирението, вече единственото, което искам е да ме остави на спокойствие.
Лошото обаче е, че той има лошо пиянство. Поне да ни оставяше да спим. Наместго това се започва едно постоянно дуднене, чука на вратата, аз се заключвам, но той стои до нея и говори – така може да изкара и три часа. На другия ден на работа съм като пребита. Имаме две момичета, естествено и те страдат от това. И сега се питам – да се разведа ли? Сигурна съм, че ще бъдем по-дебри сами, но знам също така, че дори и да плаща издръжка, тя не стига за нищо, как ще гледам сама децата? Отгоре на всичкото апартаментът е негов фамилен и ще трябва да живеем на квартира. И така, оказах се в положението и аз да не мога да избера. Или по-точно да избера по-малкото зло…
Д. З., София
Add comment