Колкото по-идеален съпруг става, толкова повече го намразвам
Не знам колко от вас са изживявали голямата, идеалната любов. Това е навярно най-хубавото нещо, което може да преживее човек. Но когато махалото се завърти, може да се превърне в най-лошия кошмар.
Така се случи и с мен, или поне така си мисля.
Със съпруга ми бяхме ученическа любов. Всъщност и за двама ни бяхме първия мъж и първата жена, колкото и вече това да звучи демоде. От 15-годишни сме заедно. След това пак заедно отидохме да следваме в София и след кратко прекъсване заживяхме в една квартира и отгогава май не е минал и ден, в който да не сме заедно.
Хайде, освен 1-2 пъти на две години, когато някой е ходил в командировка. И през цялото това време – повече от 30 години, не съм съжалила и за миг и не съм спряла да го обичам.
И не знам какво стана, но от година насам нещо ми се обърна. Не мога да кажа, че не го обичам повече, но започна да ме дразни. Каквото и да прави, ми се вижда противно. А не е като да се е променил нещо – същият идеален съпруг и баща си е. Обича ме, обръща ми внимание, засипва ме с жестове, а аз наместо да се чувствам на десетото небе, просто беснея… Възможно ли е така без причина да разлюбиш някого?
В. Ш., Варна
Leave a reply