Лошото е, че не мога да го прикривам и тя го вижда
Смятам, че съм добра майка, гледам си децата – имам син и дъщеря, нищо не им липсва. И двамата се учат добре, щерката е на 19 години, а синът на 17. Едно нещо обаче има, което е изцяло моя вина и знам, че не трябва да е така, но не мога да се променя.
Истината е, че обичам сина си повече, отколкото момичето и, колкото и да се старая, явно това личи. Тя самата също го разбира и няколко пъти я чувам да го коментира. Винаги съм се старала всичко да е поравно и за двамата, никога не съм купувала на него нещо, което да съм отказвала на нея, но в малките неща, жестове, погледи, знам ли… Виждам, че тя се депресира от това и се старая да компенсирам, но никога не се получава както трябва. Знам, че не е редно една майка да дели децата си и да дава предпочитание на едното за сметка на другото, но просто не знам как да го правя.
В.И. Варна
Add comment