Сърцето ми биеше лудо, когато влязох в ресторанта и се огледах. Моят любим Емил ми махна от една маса. Той се държа тайнствено по телефона и заяви лаконично, че трябва да ми каже нещо важно. Бях много развълнувана. Какво ли щеше да ми съобщи?
Когато срещнах Емил преди около половин година, от пръв поглед се влюбих в него. Чувствах се толкова щастлива. Дали сега щеше да ми направи предложение за брак? Усмихнах се и се устремих към него.
Емил целуна ръката ми, но избягваше да ме гледа. Едва когато вдигна чашата си с уиски, ме погледна.
– Не трябва да се виждаме повече – отсече той.
Обичах го силно
За миг се вцепених. Наложи се да мобилизирам всичките си сили, за да не се сгромолясам.
– Не ме ли обичаш вече? – гласът ми трепереше.
– Естествено, че те обичам – отвърна Емил меко. – Но твоят шеф стои на пътя на щастието ни.
Погледнах го неразбиращо. Той въздъхна и след малко продължи:
– C него сме преки конкуренти в бизнеса. А сега и двамата ще наддаваме в един и същи търг за едно предприятие. Това е сериозна работа. Твоят шеф иска да ме отстрани от пътя си… И ако разбере, че с теб сме заедно, ще направи живота ти ад.
Думите му кънтяха в главата ми. Емил искаше да се разделим, за да ме предпази! Нямаше да допусна това.
– Няма ли друг изход? – попитах през сълзи. – Готова съм на всичко за любовта ни!
Емил се замисли:
– Ако знам какво планира той, може би ще ми е полезно. Това ще помогне на всички ни.
Недоизказаното му предложение увисна във въздуха, но аз се вкопчих в него като в спасителен пояс. Тази нощ почти не спах. Изпитвах дълбоки угризения заради това, което щях да направя. Но нямах друг избор. Имаше само един начин да спася нашата любов.
На следващия ден, когато шефът излезе от кабинета си, за да отиде на важна среща, аз се вмъкнах вътре и с треперещи ръце зарових в бюрото му, ксерографирах каквото сметнах за нужно и напъхах листата в чантата си.
От напрежението ми призля, но в главата ми продължаваше да отеква само едно изречение: „Това ще помогне на всички ни…“
През следващите месеци продължих да изнасям важна информация от бизнес делата на шефа ми. Правех го в името на нашата любов с Емил. Но нещата не се развиха така, както очаквах. След осем месеца шпионаж седях пред компютъра си в офиса с подпухнали от плач очи. От две седмици не бях виждала Емил. Вече не се обаждаше. А когато го търсех аз, или не си вдигаше телефона, или пък му беше изключен. Молех се само да не му се е случило нещо лошо. Една колежка прекъсна мрачните ми мисли.
– Шефът те вика.
Коленете ми омекнаха и аз едва успях да стигна до кабинета му. Господин Иванов седеше със зачервено лице. Когато влязох, ме погледна с отвращение и побърза да извърне поглед от мен.
– От днес сте уволнена. Знаете защо. Няма да ви съдя, защото това нищо няма да промени, а и не ми се занимава.
Цялата пламнах. Излязох от кабинета му, залитайки. Господи, какво бях направила! Опрях глава на студената стена в коридора и се разплаках горчиво. От глупост и заради една незаслужаваща жертвите ми любов загубих доверието на шефа си и работата си. При това Емил не ми се обаждаше вече.
Студена пот изби по цялото ми тяло. И тогава изведнъж осъзнах истината – Емил просто ме бе използвал! Запознал се бе с мен, за да ме накара да шпионирам шефа си. Иначе аз самата не го интересувах. Как можах да бъда такава глупачка! Допуснах да ме използва един безскрупулен мошеник.
Призля ми. Свлякох се на пода. Целият ми свят се сгромоляса. За малко нежност бях продала честта и душата си. Емил ме беше довел до ръба на дълбока пропаст и след това безмилостно ме беше бутнал в нея. Сега лежа на дъното й, самотна, виновна, с разбито сърце.
Александра, 30 г.
Източник: „Жуpнaл“
Add comment