Аз съм единствено дете на баща си, но с четири майки (според него). Често съм си мислила, че предпочитам да бяхме четири деца на едни мама и тате, но никой не те пита какво искаш в този живот…
Родителите ми са се оженили съвсем млади – баща ми, левент хубавец във войнишка униформа, спрял дъха на мама още докато била ученичка в гимназията.
Ожени се 4 пъти
Едва дочакали тя да завърши и веднага се взели – за ужас на баба ми по майчина линия, актриса от кюстендилския театър, която вечно повтаряше с драматичен апломб, че да се омъжиш на 18 е най-голямата глупост, която може да стори една хубава жена.
След 7 месеца съм се родила аз – прелестна като всяко дете на любовта.
Само след още 3 месеца мама се записала да учи за медицинска сестра, а тате заминал да следва във военната академия, за да продължи да носи униформа, защото била като магнит за жените (както ми сподели години по-късно в откровен разговор между баща и дъщеря).
Аз, естествено, съм била поверена на грижите на баба, която, разбира се, не изпаднала във възторг. Още при първите ми опити да проговоря, тя ми забрани да я наричам баба и така се сдобих с втората си майка – мама Сия. Постепенно тя започна да се вживява в новата си роля – харесваше й да ме разхожда и да се хвали с красивото си момиченце, накипрено като кукла, а хората да си мислят, че съм й дъщеря, а не внучка. Растях весела и безгрижна, докато се преместихме в София.
Столицата посрещна семейството ни в кооперация извън града.
Така поне е изглеждало през далечната 1956 година, когато изникнали първите сгради след „Орлов мост“, парадната врата на София. Баща ми обаче избрал мястото заради парка отсреща покрай шосето – тогава наричан „Парка на свободата“, днес известен с първоначалното си име „Борисова градина“.
„Чудесен царски двор за моята малка принцеса, в който да си играеш и да растеш на воля“, обясняваше ми тате със смях. Наистина ми хареса, но след като ни настани, баща ми замина да командва войниците в далечна гранична застава. Така и не помня колко пъти го видях след това, но ясно си спомням деня, в който се върна, за да ми каже, че имам нова… майка.
Никой не ме беше информирал, че родителите ми са се развели. Разбрах го покрай втората сватба на тате. Тогава вече бях на 16, а се оказа, че съм дете на разведени от 7-годишна. Изпаднах в ярост, обвинявах ги, че са лъжци, заявих, че ги мразя, но мама Сия ме прегърна и каза: „Каква е разликата, щом не си усетила липсата на баща си, пък и на майка си… Нали аз съм до теб!“ Права беше, но как да приема житейската й мъдрост, когато в мен бушуваха обърканите тийнейджърски страсти и неволи.
Драмата продължи – баща ми внезапно реши, че иска да живея с него и новата си майка. Мама Сия се опъна, разбира се, но затова пък родната ми майка видя начин да отмъсти на бившия си, като му преотстъпи разбунтувалата се рожба.
„Нека види какво е да се грижиш за шантава пубертетна – та той не е усетил, че има дете, не я е гледал нито ден, нито болна, нито здрава, веднъж не е отишъл на родителска среща“ и т.н. Говореше, сякаш тя е била до мен през всичките тези години, а не баба ми. Никой не ме попита какво искам аз.
Мама номер три не ме издържа дълго!
Само след една учебна година се върнах триумфално в апартамента срещу „Борисовата градина“ – там все още живееха първите ми две майки. Вторият брак на баща ми обаче се оказа доста по-дълголетен от първия.
Връзката ни прекъсна след едногодишното ни съвместно съжителство, обади ми се само веднъж, да ми каже, че се е пенсионирал и отива да живее в Смолян, където жена му имала наследствена къща.
Така мина много време – завърших гимназия, после право, започнах работа, отворих адвокатска кантора. Не бързах да се омъжа за радост на мама Сия. Все пак когато се реших, майка ми забрани да поканя татко на сватбата, този „абсолютен безхаберник и напълно безотговорен баща“. Вече бях загубила мама Сия, така че нямаше кой да ме подкрепи. Все пак му се обадих, когато се роди синът ми. Тате веднага заяви, че ще обзаведе една стая за малкия принц в родопската къща и го чака там да расте на чист въздух.
Та как иначе – единствената му дъщеря го бе дарила с първи внук, пък и той така разбираше грижата за децата – да има къде да си играят на воля. За мен бе осигурил царска градина, за внук си – цяла планина. Само дето никога не стигнахме до Родопите.
Последната засега сватба на тате бе в старческия дом…
Мама номер четири ми дойде наистина като гръм от ясно небе. Самата аз вече гонех 60-те и се грижех за остарялата си майка, когато получих внезапно вест от баща си. Полковникът от запаса продължаваше да разтупква женските сърца. Втората му съпруга бе починала преди две години, роднините й го изгонили набързо от къщата в Смолян и той дошъл в София. Успял да се уреди в приятен дом за стари хора благодарение на максималната си пенсия и малък подкуп, както ми пошушна. Настанил се в самостоятелна стая, но липсвала женска ръка, за да е уютна.
Освен това в леглото му било самотно, повери ми с намигване. Почти ме шокира, но наистина изглеждаше в отлична форма за годините си – над 80! Затова поканил една дама на чай в близкото кафене, после на ресторант, след това на гости и от дума на дума тя приела да сподели последните му дни.
„Вече имаш нова майка – сватбата ни е тази неделя, доведи и внук ми“, завърши възторжено баща ми. Засега…
Емилия, 59 г., София
Източник: „Журнaл“
Leave a reply