Ядосва се, че ходя на банкети без него
На 36 години, след 14 годишен брак без любов, с две деца , най после срещнах любовта. Истинска, тръпнеща, изгаряща.
Животът изведнъж придобива смисъл, дори и когато имаш проблеми, си щастлив. Дълго я чаках, дълго време не смеех да повявам че я има. И стана чудо – аз наистина обичам и съм обичана.
И знаете ли какво се оказа? Че любовта, която ми показа че мечтите се сбъдват, не е достатъчна за да има връзка.
Работя в международна фирма, работата ми е с отговорни функции. Често се организират мероприятия в извън работно време и приятелят ми се чувства ужасно засегнат, че на такива мероприятия не се канят половинките.
Разбрах го, започнах да отказвам заради него всякакви такива участия. Пропуснах и коледни партита, и всичко останало. Но понякога ми тежи. Не заради това, че ще ми бъде забавно без него. Аз страшно много го обичам и най-хубаво ми е когато съм с него. Но заради това че ако отида, той ще си тръгне.
Смята че фирмата в която работя, трябва да му даде на него право на избор да дойде ли той с жена си, или не. И понеже моята фирма не му дава такова право, смята че аз трябва да се изправя срещу тях. А аз не мога да го направя. На практика аз нямам право на избор, макар че според него имам. Предстои ни фирмено мероприятие след няколко дни. Почти всичките ми колеги ще отидат, повечето от тях са със семейства и нямат проблем като моя. Не крия, че ми тежи.
П. Р., София
Leave a reply