Почти десет години Ваня К. страда от една натрапчива идея – безупречна чистота у дома. Бърше прах и лъска мебелите постоянно, отново и отново, до пълно изтощение. И непрекъснато си мие ръцете.
Всичко започва през 1989 г. Нервите й са опънати до скъсване след многото стрес в работата и постоянните
Ваня вече се чувства по-добре
караници със съпруга й. Децата също страдат от непрестанните разправии. Тя има чувството, че е под постоянен натиск. Не разбира обаче, че душата й търси отдушник и го намира… в чистенето.
Когато почиства къщата, Ваня не мисли за проблемите си.
Важното е едно – всичко да блести и да е идеално подредено. В началото чисти веднъж дневно, после започва по два пъти. В един момент и това не й стига. Прекарва все повече часове в чистене. Има дни, когато става в четири сутринта, за да успее. Започва да страда от недоспиване, отслабва. Често закъснява за работа – несъществуващата мръсотия не я пуска да излезе от къщи.
Семейството й не може да се справи с този проблем. Близките й повтарят да спре, да види колко чисто е всичко. Тя сама съзнава, че това, което прави е лудост. Опитва се безпомощно да се бори със завладялата я мания.
Но манията е по-силна.
Получава сърцебиене, почти паника, когато не чисти. Сигурна е, че ако не мие, нещо ще се случи с децата й.
Всичко е като някакъв защитен ритуал.
Когато се връща от работа, веднага сваля „мръсните“ дрехи. Педантично почиства чантите за училище на децата. Често се хранят навън, за да не цапат кухнята. Не кани вече роднини у дома – пак по същата причина.
Много от приятелите й се отдръпват, защото не могат да я разберат.
Ръцете й са зачервени и възпалени, тялото й става само кожа и кости. Често боледува – нападат я силни инфекции, възпаления. Но Ваня не разбира сигналите на тялото си и чисти с 40 градуса температура.
Един ден обаче се срива. Усеща тотален хаос в душата си. Не знае какво да прави и разбира, че е в задънена улица. Това е моментът, в който й става ясно, че има нужда от помощ. В интернет намира телефонния номер на психотерапевт. Когато се срещат, Ваня за пръв път чувства, че някой я изслушва.
Разбира какво става с нея – жертва е на натрапчива идея.
С помощта на лекарката Ваня съумява да се пребори с манията си. Когато си е у дома и иска да започне да чисти, сяда, диша дълбоко, опитва се да се успокои. В началото това помага за няколко часа, после за дни и накрая вече няма нужда от упражненията. Постепенно съзнава, че няма да е катастрофа, ако остави нещо непочистено. Голям успех за нея е, че отново излиза на балкона.
Преди не го е правила, защото го е смятала за прекалено мръсен. И дори успява да се занимава с цветята си, да ги пресажда, да цапа ръцете си, нещо, което преди щеше да я доведе до истерия.
Следващият успех се казва Кара, котка на три години. Преди е било немислимо да вземе животно вкъщи – заради космите. Сега Кара е постоянна част от живота на Ваня, пише „Жуpнaл“. Освен това тя взема решение да се разведе със съпруга си. Сега поддържат добри отношения.
И щастието не закъснява. Преди една година Ваня се влюбва отново. Двамата с приятеля й имат намерение да заживеят заедно. Той я обича такава, каквато е. Иска й се също да покани приятелките си на гости. Не го е правила от години. Но сега вече ще успее!
Add comment