Еуфория, ярки емоции, възбуда, желание, радост… Изпитваме всички тези чувства, когато сме влюбени
С течение на времето емоциите се уталожават и постепенно изчезват силните изблици.
При някои мимолетното увлечение прераства в зрели отношения, но има хора, които не могат да живеят без усещането за нещо ново, което получават именно от влюбеността. Те започват романи Отново и отново независимо от разочарованията във финала на отношенията, защо-то само състоянието на влюбеност подхранва емоциите им и придава смисъл на живота им. Когато не са влюбени, задължително се намират в депресия. Какво е това: романтизъм, начин на живот или форма на зависимост?
ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ИДЕАЛА
Вечно влюбеният човек съвсем не е задължително да изпитва самота: той би могъл да има семейство и дори деца. Но това никога не е пречка за непрекъснатото търсене на идеала и на нови усещания Ако има семейство, то когато отношенията се изчерпят, „романтикът” се връща в своя монотонен и скучен живот, съжалявайки за изгубените илюзии.
Ако пък е свободен, започва да изпитва още по-силно чувство на самота и тъга, тъй като не му върви в личния живот, защото всичко „не е както трябва” и всички те „не са каквито трябва”.
В ПЛЕН НА СОБСТВЕНИТЕ ИЛЮЗИИ
Всеки от нас има идеален образ на любимия човек. Но някои хора толкова зациклят върху своите романтични илюзии, че изобщо не забелязват реалността. Те живеят в търсене на идеала, но не го намират, защото обичат не човека, а измисления образ – тоест своите собствени чувства към него. При по-близки и доверителни отношения става очевидно, че предметът на любовта не съответства на идеала, така че бива изоставян и се пристъпва към търсене на нов.
Излиза, че във влюбеността най-ценното е самият процес, приятните усещания от собствените емоции към обекта на страстта, чувствата и желанията. Колкото по-дълъг е този процес, толкова повече ще продължат положителните емоции, защото недостатъците на идеала не се виждат от разстояние. В подобни случаи на влюбчивите хора несъзнателно им става изгодно процесът на движение по посока на обекта на влюбеност-та да продължи колкото може повече. С други думи, толкова дълго, че да стане невъзможно да се приближат някога окончателно до него.
В това е и главната разлика между влюбеността и любовта: любовта се гради не на неизвестността, а на доверието и приемането на реалния човек с всичките му недостатъци. Ако в първия случай се обичат усещанията, които дава това чувство, във втория това е конкретният човек.
Leave a reply