Плащеницата от Торино е един от най-старите християнски артефакти и затова достъпът до нея е ограничен дори за учените
Според легендата в нея е увито тялото на разпънатия Христос и върху нея са се отпечатали контурите му. Рядко изследователите получават възможност да изучават Торинската плащеница, но ако все пак това се случи, се разкриват много интересни факти.
Италиански генетици от Университета в Падуа имат възможност комплексно да изследват фрагменти от човешка и растителна ДНК, съдържащи се във власинките тъкан, събрани от контейнера, където се съхранява плащеницата. По отношение на растенията най-често се срещат ДНК на ели, както и флора, растяща в Близкия изток. Наличието в контейнера на следи от близкоизточни растения опровергава твърдението, че Плащеницата е фалшификат, изработен в Европа през Средновековието. (През 80-те години на XX в. е проведен въглероден анализ на артефакта, според който плащеницата е направена в периода 1260-1390 г., но не всички учени са съгласни с това твърдение.) Открити са геноми на 17 вида растения.
Изследването на следите от човешка ДНК също дава плодове. Учените откриват в праха от контейнера „следи от присъствие“на жители на Западна Европа, Арабския полуостров и Близкия изток. В това число са открити и следи от друзи – много рядка, практически изчезнала народност, обитавала Сирия, Либия и Палестина.
Интересно е, че най-древните образци ДНК принадлежат на жители на Индия. (ДНК с възрастта се разпада, става по-къса, така че по дължината й може да се определи кой най-рано от всички е имал работа с артефакта.) Следите от ДНК на индийци могат да свидетелстват, че платът, от който е изработена плащеницата, е изтъкан именно там. Интересното е, че първоначално Плащеницата е наричана „синдон” – от думата „синдия”.Така някога са наричани платовете, донесени от Индия.
Може би голяма част от ДНК принадлежи на поклонниците, които са се докосвали до плащеницата. Но може би частиците прах показват реалната история на пътешествията на християнския артефакт.
Според легендите след екзекуцията на Христос Плащеницата дълго време е съхранявана в Йерусалим, след това – в Константинопол, и от там, след повече от хиляда години от разпъването на Иисус, е пренесена в Европа от кръстоносци.
Що се отнася до самата Плащеница, изследователи (този път от Тексаския университет) откриват върху нея следи от кръв и правят извода, че тя е на мъж. За съжаление, получените образци са толкова малки, че е невъзможно да се използват за по-сериозни изследвания.
Католическата църква не само отказва да предостави допълнителни образци за изследване, но и настоява да бъдат върнати тези, с които вече разполагат учените.
Add comment