Едновременно се сърдя на нашите и изпитвам чувство за вина
Тези дни съвсем случайно научих, нещо, за което родителите ми са мълчали месеци наред, за да не ме травмират. А именно, че баща ми има рак. При това напълно нелечим и му остават още не повече от две години.
Казаха ми, че са искали да ме предпазят и щели да ми кажат чак когато вече няма как да се прикрива. Той все още изглежда сравнително добре, косата му не е паднала, тъй като тепърва ще тръгва на химическа терапия.
Аз много обичам баща си, той винаги е бил най-добрият родител, за когото мога да мечтая. И сега не знам как да се държа. От една страна съм им бясна, че са крили от мен толкова време, а от друга ги разбирам. Изпитвам също така и чувство за вина, че продължавам да искам да излизам с приятелки и често, въпреки всичко съм във весело настроение. А сега е само началото и ако всичко е така неизбежно, както явно е, не знам как ще издържа.
В.М., Пловдив
Leave a reply