Оттогава отношенията ни се подобриха, но … вече разбрах
На 35 г. съм. С моят мъж сме заедно от близо 12 г. Обичаме се и се разбираме, е или поне така си мислех. Имаме си невероятен 7-годишен син.
Работата ми е такава, че излизам сутрин много рано (ясно ви е как е с транспорта в София) и се прибирам много късно. Гледането на детето и много често домакинството са на неговия гръб. Това не му пречи. Дори му доставя удоволствие. Той е най-прекрасният баща.
Винаги сме си имали доверие. Той често отсъства, ходи с приятели за риба, правят си мъжки сбирки. Понякога не се прибира. Разбира се, много често сме някъде заедно, за да сме цялото семейство. Не мога да кажа, че и нас битовизмите не са ни налегнали, че няма монотонност и скука, но все пак си мислех, че сме едно стабилно и обичащо се семейство.
Но от две години той се промени. Но забележете, не отрицателно, а като че ли любовта и страстта се завърнаха вкъщи… и аз бях най-щастливата жена. Докато не разбрах, че всъщност от повече 3 години той има връзка с друга жена. Виждат се сравнително рядко, защото тя живее на другия край на България. Но се виждат. Сега разбирам, че заедно ходят и по почивки, че много от така честите му командировки, всъщност не са командировки.
Принципно съм освободен човек, знам че изневярата съпътства много брачни двойки. Но сега не знам какво да правя. Мисля, че е влюбен, за да е от толкова време с нея. И съм се панирала.
Кажете ми как може любовта му към другата жена, да се отразява положително на нашите отношения. Знам, че звучи абсурдно, но нашите отношения безкрайно много се подобриха от две години (но вече знам, че е след като той е започнал да се вижда с нея). Да, стои си повече вкъщи, но когато не се вижда с нея, разбира се. Обръща ми внимание, станал е толкова любвеобилен. И сексът ни е редовен и по-хубав от всякога. Дори искахме да имаме второ дете.
А сега аз не знам, какво да правя. Страх ме е да му кажа, че вече знам, за да не го загубя. И не мога, просто не мога да намеря изход. Сигурно за него вече съм сестрата вкъщи. С която се разбира прекрасно, но сестрата.
Дали промяната в неговото отношение към мен не е начин да ми затваря очите и да се наслаждава на любовта си.
Как може животът да е толкова циничен.
В. М., София
Add comment