Според световно изследване най-големите консуматори на бонбони са шведите, които средно изяждат по 7,8 кг бонбони на човек за година. Следват ги германците, които похапват по 5,6 кг годишно от вкусните лакомства, а трети в ранглистата са англичаните – с 5 кг бонбони на година.
Доста назад по консумация на сладкото изкушение са французите – с 3,5 кг бонбони на година, следвани от испанците – с 3,2 кг на човек от населението. Накрая се нареждат италианците – само с 2 кг на година.
Балканите не са включени в изследването, но в Турция и България консумацията на сладкиши също не е за подценяване.
Близалката е парижко творение
Вярно. Днес тя съществува благодарение на парижкия сладкар Жорж Еврард, който решил през 1924 година да направи бонбони, които да не цапат ръцете на децата. Така в края на тънка пръчица сложил карамелизирана захар. Близалките имали такъв успех, че продължават да се произвеждат и днес във всякакви вкусове и форми.
Ментовите бонбони са създадени случайно
Вярно. Твърди се, че това станало през 1830 година в сладкарницата Afchain в Париж. Синът на собствениците случайно изсипал мента върху тестото за производство на бонбони. За да прикрие грешката си, той започнал да меси тестото, докато не побелее. Родителите били възмутени от произведените от него „калпави“ бонбони и го изпратили сам да продаде творенията си, които били посрещнати с неочакван успех.
Римляните измислили дражетата
Вярно. Според историята около 170-а година преди новата ера римският производител на сладкиши Юлиус Драгатус случайно изпуснал бадем в меда. Така се родил „драгатус“ или познатите днес дражета с ядки.
Станало традиция по време на празници патрициите да раздават на народа вкусните сладки ядки.
В началото на XIII век един аптекар от френския град Вердюн решил да ги консервира и „облякъл“ бадемите със захарно покритие. По този начин се произвеждат и днес вкусните малки бонбони, които вече имат доста разнообразен пълнеж.
Фруктовите бонбони имат връзка с папата
Вярно. Тези прозрачни бонбони, направени на базата на фруктов сироп, са създадени през XIV век от някой си Силвестър. Той бил личен готвач на папа Клемент V, докато пребивавал във френския град Карпентрас. Фруктовите бонбони дълго време носели неговото название Carpentras.
Дъвката дължим на шотландски химик
Невярно. Тя е популяризирана от мексиканския генерал Антонио Лопес де Санта Ана, който я внесъл в САЩ през 1869 г. Произвеждал я от сух сок от тропическото дърво Chicle. Тази еластична субстанция била позната от времето на маите и ацтеките и бързо станала популярна на пазара.
В Европа дъвките навлезли по време на Първата световна война чрез американските войници.
Add comment