Календарът на Венера – доказателство за астрологически умения на маите

Ученият Герардо Алдана от Калифорнийския университет в Санта Барбара описва предназначението на календара на Венера

Календара на Венера намиращ се на 27 – 28-а страница на Дрезденския кодекс – един от четирите запазени ръкописа на майте.

Календарът на Венера позволява да се проследяват фазите на втората по отдалеченост от Слънцето планета в системата с оглед поправките на високосната година. Според Алдан ръкописът е създаден в класическата ера (800 -1000 г. от н.е.) под ръководството на Какупакал от Чичен Ица. Този човек е заемал висока длъжност и се смята, че е бил антрополог, учен и астроном.

Алдан предполага, че описанието на движенията на Венера и построяването на календара на майте са основани на многовековни астрономически наблюдения, провеждани от I в. от н.е. Ученият смята, че в текстовете за Венера преходният глакол k’al има значение не „завързвам” или „държа”, а „влага”. Таблицата, включваща изчисляването на венерианския календар с оглед високосната година, според учения е недооцене- на, а изчисленията на майте, съдържащи се в нея, показват най-важните постижения на индианците в астрономията и математиката.

Математическите аспекти на календара на Венера заинтригуват учените през 30-те години на XX век. Повечето специалисти смятат, че календарът на майте не може да се смята за научно постижение, тъй като неговите закономерности се обясняват с измислена нумерология, а не с продължителни астрономически наблюдения.

Дрезденският кодекс е единственият напълно запазен словесно-сричков ръкопис на майте. Той се състои от 39 листа, написан е върху кожа и достига на дължина 3,5 метра. Книгата попада в Германия през XVIII век. Дрезденският кодекс, както и останалите, съдържа правил и препоръки, приети през класическия период в обществото на майте.