Ауровил, или както още е наричан „Град на зората”, „Град на Слънцето”, е община в Южна Индия близо до Пондичери
Той е само на 48 години и строителството му все още не е приключило. Основателката му Мира Алфаса („Майката”), планира в него да живеят около 50 000 души, но в момента те са около 3000.
Шри Ауробиндо, е роден в Париж и затова името на града произлиза от френското auro – аура, и ville – град. Може би затова и френският е вторият по разпространение език там след английския.
На Ауровил е предоставен специален статус и градът живее по особени правила.
Ауровил не принадлежи на никого конкретно, а на човечеството като цяло. Но за да живееш там, трябва да си искрен служител на Божественото съзнание.
Ауровил е място на безкрайно познание и прогрес, обител на нестареещата младост.
1.
Ауровил има мисията да бъде мост между миналото и бъдещето. Използвайки опита на всички открития на външния и вътрешния живот, градът извършва смел пробив към бъдещото съзнание.
Ауровил е място на материални и духовни търсения и изследвания за живото въплъщение на истинското човешко единство.
2.
Тъй като Майката въплъщава идеите на духовния гуру Шри Ауробиндо – няколко думи за него.
Философ, поет, революционер и организатор на национално-освободителното движение на Индия, йога и основоположник на интегралната йога. Роден е в Калкута в богато семейство, получава английско образование – завършва Кеймбридж, занимава се с политика и се бори за независимостта на Индия от британско господство. Два пъти е арестуван като бунтовник.
С времето политическите интереси на Шри Ауробиндо са заменени с духовно-философски и той се заселва в Пондичери, където основава ашрам. Пише множество трудове по йога и философия. Ключовата тема в тях е концепцията за човечеството на бъдещето и еволюцията на съвременното общество. А Ауровил се оказва практическото приложение на идеите му.
В града може да дойде всеки, но принципната разлика с други градове е, че трябва да се труди в полза на града като доброволец. За да е гражданин на Ауровил, човек трябва да живее в него две години. През този период статусът му е new comer.
Градът е построен във вид на Млечния път – спиралата започва и се разгъва от Мантримандира – централното съоръжение в Ауровил. Думата „матримандир” буквално означава ,Дом на Майката”. Изграден е от френския архитект Роже Анже и външно представлява огромна златна сфера, която сякаш се издига изпод земята, символизираща раждането на новото съзнание.
Вътрешността на Мантримандира е още по- удивителна от външния вид. Там човек изпитва усещането, че е попаднал във филма „Междузвездни войни”, тъй като стилистиката на интериора е в по-скоро минималистично-футуристичен дух, отколкото в религиозен. Забележителното е, че в залата няма никакви картини или изображения, не се устройват организирани медитации, няма цветя, благовония, религиозни ритуали.
„Това не трябва да е религия – казва Майката. – Проблемът на религиите е, че ни разделят.”
Към стаята за медитация на върха води спираловидна стълба. В центъра на кръглата стая има кристално кълбо. Удивително е зрелището, когато слънчевата светлина попадне върху кристала, който осветява цялата зала. Покрай стените са поставени меки бели възглавници, на които седят медитиращите. От височината на птичи полет Мантримандир напомня цвете, от което излизат дванадесет листенца – медитативни стаи, а названията им са: искреност, смирение, благодарност, настойчивост, устрем, възприемчивост, прогрес, мъжество, доброта, щедрост, равенство, мир. За да развие у себе си някое от тези качества, човек трябва да седи в тях и да медитира.
В Ауровил няма автомобили, а само скутери (рядко се срещат таксита); няма улици и номера на къщите. Единственият ориентир са названията на комуните, разпръснати из цялата му територия – „Братство”, „Устрем” и т.н.
Най-подходящото време за посещение на Града на Слънцето е от декември до март, когато средната температура е около 25 – 30°С. От април започват горещини, които надминават 40°С. Дъждовният сезон е през октомври – ноември.
Leave a reply