При озеленяване на интериора най-често се избират листно-декоративни растения, а цъфтящите се оставят за градината и балкона
Но дори само едно цъфнало ще преобрази всяка стая с багрите си.
Всеки – дори най-мързеливият, може да избере своето цвете сред топ 5 на най-популярните и лесни за отглеждане видове. В случая не става дума за орхидеи и цъфнали кактуси. Те са от избраниците, които събират почитателите си в клубове и се радват на особено внимание. Но има и други растения, които разтварят пъпките си на закрито и са красиви, а не са така капризни.
1. Сенполия. Обикновено наричаме цветето стайна теменужка, то е вечна класика. Няма нужда от специални грижи, за да цъфти непрекъснато. Височината му е от 5 до 20 см. Цветовата гама е толкова голяма, че може да се намери вид с всяка възможна вариация на основните багри. Растението обича разсеяна светлина, прекалено много слънце води до прегаряне на цветовете. Полива се умерено, предимно в подложната чинийка. Влага в розетката на листата води до загниване.
Температурата в помещението не трябва да пада под 18 градуса. Подхранва се рядко и със силно разреден универсален препарат. Повехналите съцветия се отстраняват, отчупват се и част от листата. Ако са прекалено много, пъпките намаляват.
2. Антуриум. Растението е с безупречна външност, идеално се съчетава с по-модерен интериор. На височина достига до 60 см. Багрите на цветовете са както еднотонни, така и двуцветни комбинации от бяло, червено, оранжево, кремаво и дори зелено. Антуриумът понася прекрасно както разсеяна светлина, така и полусянка. Достатъчно издръжлив е, но все пак има нужда от грижи, за да цъфти обилно. Полива се редовно, почвата трябва да е непрекъснато със средна степен на влажност. В активния период на растеж се подхранва през 10-ина дни. Влажността на въздуха също е важна – повишава се с редовно пръскане на листата.
3. Бегония. Това е растението с най-обилен цъфтеж. Като стайни се отглеждат предимно видовете с нишковидни корени, а не грудковите. Но може да се държат на закрито и туберозите, които са с месесто коренище. Разнообразието от форми, багри и начин на растеж е голямо. Цъфтящите видове нямат толкова изразени листа като събратята си, които не образуват пъпки. Растението вирее най-добре на леко засенчено място, но не и на прекалено тъмно. Температурата не трябва да пада под 20 градуса. Полива се умерено и се спазва специален режим на почивка. След прецъфтяването бегонията се подрязва и се оставя да почине за 2-3 месеца на по-хладно и почти без поливане.
4. Пентас. Това е фаворитът сред целогодишно цъфтящите растения. В действителност растението си почива и цъфти на вълни, но те следват една след друга. Единственият недостатък е, че животът на пентаса е около 3 години. На височина достига до половин метър. Съцветията са едри, с диаметър около 10 см, съставени от малки цветчета. Багрите са от чисто бяло до всички гами на червеното. При осигурени ярка светлина и висока въздушна влажност пентасът расте без проблем. Полива се оскъдно, рядко се подхранва и се подрязва преди появата на пъпките.
5. Абутилон. Това е един от най-модните представители на цъфтящите стайни исполини. Развива се или като храст, или като дърво. Има ясно изразени фази на активно развитие и подготовка за цъфтеж. През зимата почива и не изисква кой знае какви грижи. Но с удължаване на светлата част на деня може да го накарате да цъфти непрекъснато. Камбанковидните цветове са с пастелни багри. Абутилонът е светлолюбив, изисква редовно поливане, прищипване на върховете на клонките, отстраняване на изсъхналите цветове и активно подхранване.
Leave a reply