Котките много често си дават вид, че не се нуждаят от нас, но всъщност хората са причина писаните едва ли не да завладеят Земята
Но ново генетично изследване показва, че глобалното им разпространение започва едва след „съюза“ им с хората. Установено е, че в миналото е имало две вълни на нарастване на числеността на писаните: първата – преди около 10 000 години, когато хората за първи път започват да отглеждат зърнени култури, и втората – по време на развитието на мореплаването.
Учените изолирали ДНК от повече от 200 котки от различни поколения, открити в гробници и други археологически разкопки на възраст между 15 000 и 1700 години. След анализ те установили митохондриална връзка между дивите котки от Близкия изток и Източното Средиземноморие – плодороден регион, където много рано се появява селско стопанство. Установена е и връзката между котките, които са живели хилядолетия по-късно. Това сочат гени на мумифицирани котки, открити в египетски гробници, и такива, чиито останки са намерени в България, Турция и Южна Сахара.
Според авторите на изследването селското стопанство е изиграло ролята на катализатор за котешкия народ. Хранилищата на зърно и други култури стават привлекателни за гризачите, а те, на свой ред — за котките. Древните хора са оценили ползата от мяукащите обитатели на дворовете си, които при това са и много мили създания.
Вторият „демографски взрив“ сред котките става едновременно с началото на пътешествията по море. Не е трудно да се досетим кого са взимали моряците на борда, за да пази запасите им от плъхове и мишки. Котки са открити дори в погребения на викинги с хилядолетна давност.
Add comment