Аз вече се усещам като някоя нахалница и имам чувството, че и на него вече му е досадно
Казвам се Милена и съм на 21 години. Влюбих се в един мой колега на 27 години. Той разбра за моите чувства, защото аз му ги показах много ясно,а може би това ми беше грешката. Как да ви кажа колко неловко се чувствам от това, че го преследвах цял месец.
Дадох му телефона си, каних го на кафе, а той тактично ми отказваше всеки път, защото имал някаква работа, но да бъда спокойна щели сме да излезем по-нататък. Цялата служба разбра че го харесвам, а той само се надува. Сигурна съм, че и той ме харесва, защото в началото постоянно се закачаше с мен. Всеки път си казвам, че вече няма да говоря с него, но правя обратното.
Не знам как да постъпя – според мен не трябва аз да свалям толкова настоятелно някое момче. Аз вече се чувствам като някоя нахалница и имам чувството, че и на него вече му е досадно. За първи път ми се случва такова нещо – по принцип си имам приятел от много години, но вече не е същото с него.
Кажете ми как да постъпя, за да си върна достойнството и да го накарам да разбере, че не е единствения мъж на тоя свят. Пробвах да се шегувам с неговите приятели, но той се разсърди и само ми натяква че съм искала да излизам с тоя и с ония, че не съм знаела какво искам и разни такива, направо ме прави на смешна.
Какво да ви кажа много съм глупава да тичам след някакъв си мъж.
Милена С., 21 г., София
Add comment