Преспа с мъжа ми и започна да го гони като онази от „Фатално привличане“
Преди два месеца научих, че съпругът ми изневерява. Това ми дойде като гръм от ясно небе, аз никога не съм била нито особено ревнива, нито пък съм го подозирала. Когато започна да закъснява и да се оправдава, че трябва да остане до по-късно в службата, му повярвах веднага и дори не съм се замислила, че може да е нещо друго. И накрая стана така, че за аферата им ми каза не някой друг, а любовницата му. Един ден телефонът иззвъня и тя ми каза: „Той (няма да споменавам имена) вече не те обича, не ни пречи, той иска да живее с мен!“
Вечерта го попитах за какво става дума. Той се разплака, разкая се, каза, че се бил увлякъл, тъй като нямал опит с жените и му било интересно два опита и нещо друго. Което е вярно – ние сме заедно от шестнайсет годишни и те сме имали никакъв друг опит, макар и за мен това никога да не е било проблем.
Падна на колене, помоли за прошка, обеща, че никога повече няма да ми изневери. Простих му. Но любовницата нямаше намерение да остави нещата така.
И оттогава животът ни се превърна в ад. Тя откри от някъде мобилния ми телефон и ми звънеше по двейсдет пъти на ден. Когато престанех да й отговарям, започваше да звъни от друг номер. Беше като от този филм с Глен Клоуз – „Фатално привличане“. Сигурно съм, че вече и той дълбоко съжаляваше за забеждата си. Тя стигна дотам, че започна да звъни и на родителите ми.
И за щастие, когато вече се чудехме до какво по-радикално решение да стигнем, взе че си хвана ново гадже и се спря. Оттогава поне мирът вкъщи се върна, макар и обидата от измяната да не е съвсем изчезнала.
В.З., София
Add comment