Желая им всичко хубаво, но въпреки това ме гложди едно червейче
Аз съм младеж на 19 години. Тъкмо завърших гимназията, от есента ми престои да следвам психология, но съм решил по време на ученето да не си губя времето, а и да работя. Изкарах късмет и ме назначиха на много хубава работа в спедиторска фирма.
И там постепенно се сближих с една колежка. Тя е много по-голяма от мен – на 27 години, но между нас никога не е имало нещо повече от просто приятелство. Започнахме да ходим двамата да обядваме и да пием бира в обедната почивка. Като по-голяма от мен, тя ми даваше ценни съвети. Беше ни забавно заедно и никога не е ставало въпрос за нещо повече, макар и да си призная, на няколко пъти ми е минавало през ум, 27 години не са чак толкова много.
И така, прекарвахме си добре, тези обедни почивки ми бяха най-приятната част от деня, докато не се появи новият колега. Той е на 32 години и веднага започна да се увърта около нея. На няколко пъти идва с нас на обяд, а от известно време все намират повод да отидат само двамата без мен. Това, което изпитвам, не е класическа ревност, а по-скоро ме е яд, че изведнъж ме заряза безцеремонно, тъй като навярно вече се притеснява да не остане стара мома. А този колега отгоре на всичко е и богат, в сравнение с него аз съм някакъв пикльо.
Желая им всичко хубаво, но въпреки това ме гложди едно червейче. Сега ходя в обедните почивки с колегите мъже, които ни закачаха навремето, когато с нея излизахме само двамата. Само дето всичките са над 40, абсолютно чиновници и ми е адски тъпо.
Симеон Т., София
Leave a reply